loading...

вторник, 4 декември 2018 г.

Чаатай Улусой проговори за случая с наркотиците, за живота си в момента, и за самотата


Прочетете най-новото интервю с Чаатай Улусой, който сме гледали у нас в хитовите сериали "Огледален свят" и "Кварталът на богатите", и който предстои да гледаме по bTV в сериала "Вътре"...

Журналистка: Да бъдеш толкова красив мъж, голям проблем ли е? 
Чаатай: Благодаря за комплимента! Досега това не ми е носило вреда, дори стана отправна точка в моята кариера. Както знаеш, аз участвах в конкурса "Най-добър модел на Турция" и победих. 

Ж: Добре, а ти мислил ли си за това, че твоята красота стои преди актьорската ти игра? Може би това те безпокои...
Ч: Не ме притеснява, защото в нашата работа и визията е важна. И ето, аз съм такъв. Има персонажи, които трябва да са в добра физическа форма, има и такива, за които трябва да изглеждаш дори "смачкан". По време на работа външният вид въобще не ме интересува. 

Ж: Сутрин, когато си миеш зъбите, или си вземаш душ, гледайки се в огледалото, не ти ли минава мисълта: "Какъв невероятен мъж съм"? 
Ч: Нее! Аз не съм мъж, който би се възхищавал сам на себе си. Аз съм мъж с правилни черти на лицето, това е всичко

Ж: На кого приличаш? 
Ч: Маниерите, движенията и поведението са на баща ми, а вътрешният мир съм взел от майка си. Външният си вид съм взел от двамата. 

Ж: Турските жени, а и не само, те обожават. А част от мъжете, ужасно ти завиждат. Има и голяма част от тях, които искат да те разкъсат на части. Всеки ден, в социалните мрежи за теб се изписват тонове от всичко...
Ч: Не ги следя. И социалните мрежи почти не използвам, дори въобще не ползвам. Затова и не виждам какво се пише за мен, така не се и ядосвам какво било написано за мен. 

Ж: Има такъв израз за теб: "Красив дотолкова, че може да накара и омъжени жени да влязат в грях..."
Ч: Има неща, на които дори не си струва да се обръща внимание. Аз съм човек, който се върти само около работата си. Обичам да оставам сам със себе си. Затова и живея е Зекериякьой. Спокоен, асоциален и естествен живот. Аз съм като цяло асоциален, дори съвременните технологии не умея кой знае колко да използвам. 

Ж: В каква точка от кариерата си в момента? 
Ч: На много важна точка. Играя главна роля в първия турски сериал за Нетфликс. 

Ж: Вълнуваш ли се? 
Ч: За мен е огромна чест и гордост да бъда част от това. От всички, с които съм работил, този екип беше най-добрият в работата си. Затова и се получи нещо наистина страхотно. Надявам се да се хареса и на зрителите. 

Ж: Говориш много спокойно за всичко...
Ч: Да, но аз съм и такъв човек - спокоен. 

Ж: Когато това предложение дойде при теб, ти закрещя ли от радост?
Ч: Аз като цяло не съм емоционален човек, трудно показвам каквито и да е емоции. Преживявам всичко вътрешно. Даже тези, които ме познават добре, не разбраха какво чувствам. Продължих да си живея обичайно. 

Ж: А на кого се обади с думите: "Човече, дойде ми такова предложение!"? 
Ч: Докато не подписах договора, не казах на никой. 

Ж: Даже на приятелката ти?
Ч: Да, на никого не разказах. Аз съм такъв. Не обичам да си чеша езика. Не действам под влияние на емоции, обмислям всичко. От самото начало, в тази професия винаги съм се доверявал на инстинкта си и съм следвал вътрешния си глас. "Изпратете добра енергия, знайте какво искате и бъдете на точното място в точното време!"- това е, в което аз вярвам. Разбира се, ако имате и талант, то вашите мечти стават реалност. 

Ж: Ти никога ли не си се съмнявал в себе си, мислейки, че може да не ти се получи? 
Ч: Не, не. Обичам да рискувам и да правя това, което не съм правим преди. "Да играя главна роля в сериал, който ще види целия свят, е голяма отговорност. Но аз съм готов!"- това си казах. На 14 декември и зрителите ще могат да видят. Работих по система към каквато не бях свикнал. 

Ж: Какво означава това? 
Ч: Първите 10 епизода работихме с различни режисьори. Първите три ги снима Джан Евренол. Следващите три, Умут Арал, а после Гюненч Уянък. Те имат различни възгледи и всеки е наясно какво иска. Работихме много продуктивно. На ден снимахме максимум по 10 часа, това е нещо, към което аз не бях свикнал. В заснемането на турските сериали се случват някои неща, които искаш, не искаш, изнервят и изморяват актьора. Например сценарият закъснява, понякога го дават през нощта, а до сутринта трябва да си го научил и да бягаш на снимки. После работиш шест дни поред, деня се смесва с нощта. Моят личен рекорд е 38 часа снимки. Тук нямаше такова нещо. Работехме в човешки условия. 

Ж: Гледаш ли се по телевизията? 
Ч: Не обичам да се гледам. Не гледам под правилния ъгъл, не мога да преценя обективно себе си, понеже аз съм вътре в нещата. Така или иначе, не аз оценявам играта си. Аз сам чувставам, че се усъвършенствам. Имам вече голям опит, не е както беше в началото. Но така или иначе всичко зависи от мнението на зрителя. 

Ж: Трейлърът към епизода вече надхвърли милион гледания. В Турция нетърпението и очакването са огромни. Очакваш ли да има и световен успех, ефектът да е както при "Хартиената къща"? 
Ч: Може би, а може и да не се получи. Но каквото и да се случи, ние сложихме подписа си на този проект. Такъв проект се прави за първи път и беше вложен много труд. Почти две години работихме над него. Затова съм спокоен. 

Ж: В сериала ти си защитник на Истанбул. Разкажи малко за персонажа си. Кой е Хакан? 
Ч: Хакан е защитник на Истанбул. Млад, съвсем обикновен човек. Дори не знаем дали е учил в университет, дори сценаристите не знаят. Отгледал го е приемен баща - Неждет. Той работи на Големия пазар, търгувайки с антики. Моят персонаж обича да рискува и да пробва нови неща. Иска да стои сам на краката си. От една страна той е още дете, но много особено. Тайните от миналото, които научава след като се разкрие тайната на ризата на предците му, ще го поставят пред голяма дилема. Защото, да бъде защитник на Истанбул, за него е голяма отговорност. Неговият живот напълно ще се промени. 

Ж: Споделяш главната роля със самия Истанбул. Ние ще видим града едновременно и модерен, и с исторически облик. Чувстваш ли се посланик на Истанбул? 
Ч: За това, че цял свят ще види проекта - да, чувствам някаква такава отговорност. Това е истина, аз наистина разделям главната роля с града. 

Ж: Колко силно обичаш този град?
Ч: Аз тук съм роден, тук съм израснал. Много го обичам. Да, в този град има някакъв дух от миналото. Даже мистика има. Очарова човек. Но аз лично не обичам да прекарвам време във вътрешността на града. 

Ж: Как се чувстваш на улицата, сред тълпата...
Ч: Снимам местата на които ходим, но обикновено не ходя никъде. Но аз бях такъв и преди да стана известен. Предпичитах да опъвам палатки сред гората, обичам много да съм сред природата, защото така съм пораснал. От детството си се занимавам и обичам риболова. Дори вземах уроци по риболов. За мен природата е като медитация. 

Ж: Как човек, който толкова обича природата, попадна в този свят? 
Ч: Не знам. 

Ж: Откъде дойде идеята да участваш в конкурса за красота? 
Ч: Ей, Богу, дори не съм си и помислял за такова нещо. Дълго време се занимавах професионално с басктебол и исках да изградя кариера като баскетболист. Но когато приятелите многократно ми казваха, че трябва да си опитам късмета в модния бизнес, аз си казах, добре, да пробвам тогава. Всъщност, никога не съм искал да ставам популярен. Аз съм срамежлив. Не обичам, когато при разговор някой ме гледа в очите и не обичам и аз да гледам в очите. Притеснявам се. Но приятелите и близките ми настояха. "Навярно те виждат нещо в мен и затова настояват"- така си казах и за първи път, неслушайки себе си, участвах. Дори и не мислех за това, не ме нитересуваше резултатът и спечелих. Дори, когато обявяваха моето име, аз си мислех в същия момент "Кой ли ще спечели?". Приятелите ми ме побутнаха. Беше много смешно. Така се случи всичко. 

Ж: Как си обясняваш това, случайност ли е?
Ч: В моя живот има много случайности... "Щом животът ми ме тласка по този път, то аз трябва да тръгна по него."- така си казах. Например, за да започнат снимките на "Огледален свят", не стигаше само да намерят актьор за главната роля. Същата вечер аз спечелих конкурса, потърсиха ме и ме намериха. Казаха ми: "Ще участваш ли в нашия сериал?".

Ж: А ти не каза ли: "Аз не съм актьор, как ще го направя?" 
Ч: Казах. "Ще го направиш", - ми казаха. Пробвах и чак тогава отговорих. Аз по начало не упорствам в живота, оставям всичко да плува по течението. "Щом ме искат за това, аз ще направя всичко по силите си да се справя."- така си казах. 

Ж: В актьорски план от кого си се учил най-много и какво? 
Ч: В това отношение аз съм голям късметлия. Всяка работа за мен беше школа. В първия ми проект имах късмета да играя с актьори като Вахиде Перчин, Метин Чекмез и Хазал Кая. Всички те бяха много опитни актьори и страшно много ме подкрепяха и ми помагаха. След това снимахме "Кварталът на богатите" - там Баръш Фалай стана мой най-голям помощник и наставник. Всеки, с който съм играл досега, ме е научил на нещо. Хората ти дават по нещо от себе си, но най-важното е, ще можеш ли да го вземеш?! Аз мисля, че успях. 

Ж: С Айча Туран имахте много горещи сцени в леглото, на мен ми се струва, че те ще предизвикат голям шум. Ти как мислиш? 
Ч: Да, ще има много шум, но това бяха необходими сцени. А и това е нещо, което двама млади хора преживяват в обичайния живот. И ние се постарахме да го направим както трябва. Всъщност, няма чак такава сцена, за която си струва да се преувеличава. 

Ж: Такъв тип сцени сложни ли са за теб? 
Ч: Неее, дори съм много спокоен. Айча също работи много професионално, ние просто си вършехме работата. 

Ж: Твоята приятелка обижда ли се? Ревнува ли? 
Ч: В края на краищата това е моята работа. По отношение на работата трябва да се отнасяме с уважение един към друг. Аз никога не съм имал проблеми с това. Ще видим какво ще каже този път. Съдба...

Ж: За твоите предишни роли казваха: "Този мъж умее да целува". Какво ще кажеш за това? 
Ч: Не знам как изглежда отстрани. 

Ж: Теб постоянно те следят: "Паласки му се появиха, станал е страшен, надул се е, за да скрие килограмите си пуска брада..", безсмислени коментари, теб това разстройва ли те?
Ч: Аз и в раздуто състояние се чувствам нормално. Защото и така съм щастлив. Обичам много да ям, понякога не мога да се контролирам. Особено след тежки нощни снимки съм зверски гладен, на душата ми ѝ трябват въглехидрати. Аз ям. Чувствам се спокойно в това положение. Може, понеже съм известен, това да не е особено приятно, но аз ще си ям, тях какво ги интересува. 

Ж: Поставяли ли са ти условие да станеш на тези килограми заради ролята?
Ч: Заради персонажа ми аз трябва да поддържам определено тегло. Сега съм около 82-83 кг. По време на снимки обикновено правя поръчка за храна по домовете, съобразена със специална диета. След 19 часа не ям. Но понякога има изключения и се отдавам на сладки глезотии. 

Ж: "Той изглежда прекалено сериозен" - казват за теб. Какво ще кажеш?
Ч: Ооо, така ли говорят? Всъщност наистина ли изглеждам сериозен? Аз още в детството си съм имал винаги по-големи приятели. И момичетата винаги са били по-големи от мен. Може би от там да идва тази сериозност. 

Ж: Каква е била най- голямата разлика между теб и твоите приятелки?
Ч: 12-13 години. 

Ж: Преди много години ти беше казал, че ще се ожениш дори и за дъщерята на иконом, ако се влюбиш. Доколко беше сериозен? 
Ч: На 100%. Аз така или иначе съм искрен винаги. Тогава ние играехме ролите  - дъщеря на иконом и богато момче, преживяващи любов, макар и двамата да са от различни светове. Затова и бяха ми задали такъв въпрос. Отговорих, че да, бих се оженил, ако се влюбя. За мен няма значение какво потекло има момичето. Сега моят отговор отново е същият. 

Ж: На 28 години, как можеш да се държиш като на 128? 
Ч: (смее се) Аз имам дух на по-възрастен. Ако ти видиш живота ми, ще кажеш: "Той вече е пенсионер.". Аз така живея и в Истанбул, и в Лос Анджелис. Хората мислят, че Лос Анджелис е само партита, но за мен това не се отнася. 

Ж: А ти с какво се занимаваш в Лос Анджелис? 
Ч: Не обичам многолюдните места. Има няколко места, които посещавам. Няколко човека, с които се виждам. В моя дом идват 3-4 приятели, това е. Занимавам се сам със себе си. Ходя на актьорски курсове. Като цяло пилея пари по хобито си. Там няма никой от моето семейство, сам със себе си съм. 

Ж: Къде са твоите родители?
Ч: Те живеят в Чанаккале. След като се пенсионираха, си купиха къща на село. Вече 7-8 години живеят там. Аз ги посещавам, когато имам възможност. Те живеят там много спокойно. Когато остарея, аз също искам такъв живот да живея, насаме със себе си. Много обичам самотата. Всъщност аз съм и свикнал да бъда сам, бях на 18 години, когато напуснах дома. 

Ж: Ти преживя нещо много неприятно. Обвиниха те в употреба и разпространение на наркотици. Искаха да ти дадат присъда от 4 години и 2 месеца затвор, а след обжалването трябваше да прекараш там 1 година и 9 месеца. Какво ще кажеш за това?
Ч: Не смятам, че съм длъжен да обяснявам на някой, освен на своето семейство и на близките си приятели. 

Ж: Прав си, не си длъжен. Просто се интересувам. Според теб, ако не беше известен, щяха ли да те притискат така с това дело?
Ч: Ако не бях известен, за това дело дори нямаше и да се разбере. Но нищо, всъщност, най- главното е, психологичното състояние на моето семейство. 

Ж: Те много ли се разстроиха? 
Ч: Естествено. На мама ѝ стана зле, тя е много чувствителна. Татко е по-силен. Но сега няма никакви проблеми. Делото продължава. Аз за тези 5-6 години си получих урока, така мисля. Няма да правя никакви предположения. Не мисля за това, каквото ще се случи, ще се случи. Това е животът, ако ти трябва да преживееш нещо, ще го преживееш. Няма какво да направиш. Най-важното е да си вземаме урок от такива ситуации. Ако трябва да се сблъскам с това, ще го направя, няма проблеми. 

Ж: Тогава много хора даваха показания. Не казаха кой е снабдявал с наркотици, но много от тях признаха, че употребяват. Ти също призна, че си употребявал. Ако погледнеш назад, какво ти идва на ум в този момент? 
Ч: Това беше много отдавна. Минаха почти 6 години. Ето защо аз зачеркнах това от живота си. Не мисля много. Да, делото се отлага вече години наред, но не мога да мисля постоянно за това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, спазвайте добрия тон! Благодарим Ви предварително!

loading...