Дамла Сьонмез е родена на 03-и май 1987 г. в Истанбул. Зодия телец. В момента е на 28. В България сме я гледали в "Една любовна история", а от скоро Diema Family върти най-новия й сериал - "Войната на розите".
В него тя се въплъщава в ролята на красивата и целеустремена Гюлру, която се влюбва в пластичния хирург Йомер.
- От кога се снимаш?
От 16-годишна... Вече 12 години. Започнах с малка роля във "Фалшивата принцеса". Всички обаче казват, че истинската слава дойде с Джейлян в "Една любовна история".
- Във "Войната на ролите" си амбициозната Гюлру. Имате ли допирни точки с твоята героиня?
Аз определено не правя всичко на всяка цена. Вложих много усилия, за да изградя образа на Гюлру, това ми отне доста време. Приех ролята по-скоро като предизвикателство.
- Била ли си обсебена от някого така както Гюлру от Гюлфен?
Всеки е изпитвал подобно увлечение в даден етап от живота си. Но за мен е погрешно. Това да идеализираш някой друг, да му се прекланяш, създава само и единствено чувство за неудовлетвореност у самия теб. Подобни кумири влияят по отрицателен начин на живота на всяка една личност.
- Как се чувстваш на снимачната площадка?
Всички са големи професионалисти. Съчетаваме полезното с приятното. Много се забавляваме. Имаме си и традиционен танц.
- "Войната на розите" стартира като летен сериал. На какво се дължи изключителният му успех?
Целият екип взе доста на сериозно проекта. Всеки един от моите колеги срасна с персонажа си, предаде му малко от себе си. Когато работиш с любов и с чувство резултатите винаги са налице. Това е формулата за успеха!
- Кой ще спечели "войната на розите" - Гюлру или Гюлфен?
Битката между двете е за любовта на Йомер. Предимство има Гюлфен. Но и Гюлру не е за подценяване! Ще дойде време, когато тя ще стане много по-опасна от Гюлфен. Гюлру не познава добре нейния живот. Но смее да си го пожелава... В бъдеще тя няма какво да губи. Мога да ви споделя само, че истинската "война на розите" тепърва предстои!
- В турските сериали е задължително всички мъже да са влюбени в главната героиня. И в истинския живот ли е толкова лесно да се намери любовта?
Главната тема винаги е била любовта... Иска ми се сценаристите и продуцентите да променят тази нагласа у зрителите, да започнат да им представят и други по жанр истории, не само романтични. Във "Войната на розите" е най-любопитен сблъсъкът между главните героини - двете "Г". Войната между тях е не само за сърцето на един и същи мъж, а най-вече за надмощие между самите тях. Има интриги, съперничество... Гюлру на всяка цена желае да бъде като Гюлфем, ще се опита да присвои нейната самоличност. В тази война Йомер е само пионка. Въпреки че не осъзнава това, героинята ми с цялото си сърце желае да притежава любовта на този мъж, именно защото той е съпруг на най-голямата й съперница - Гюлфем.
- Семейството ти подкрепи ли те, когато избра актьорската професия?
Първоначално родителите ми се учудиха от това мое решение. Казваха ми: "Накъде си тръгнала с това актьорство", искаха да съм финансово осигурена с някоя "по-сериозна" професия. Все пак баща ми е инженер, а майка ми архитект. Но с течение на времето започнаха да ме подкрепят. Видяха колко съм отдадена на това, което правя. Сега те са най-голямата ми опора.
- Как поддържаш тази страхотна фигура?
Признавам, че се грижа за себе си. Често спазвам диети. Но разчитам на младостта, по-нататък ще си обръщам по-голямо внимание. За мен е важна не само физическата уравновесеност, но и психическата. Когато виждаш това съчетание в огледалото, си в мир със себе си. Иначе практикувам пилатес. Винаги, когато ми се отдава възможност, ходя пеша... Това ме изпълва с енергия.
- Какво си спомняш от детството?
Бях много енергична - все обикалях улиците. С моите приятели играхме на всевъзможни игри. Спомням си народната топка.
- Отличаваш се със страхотен стайлинг. Как подбираш тоалетите си?
Не съм от тези момичета, които отделят цели дни за пазаруване. Когато нещо ми грабне окото си го взимам.
- Как релаксираш?
Има много начини. Достатъчна е една хубава книга, съчетана с аромата на черно кафе. Препоръчвам "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Или пък филм, над който да можеш да се замислиш... Да не забравяме природата, свежия въздух, приятелите, музиката - отпускат ме песните на Милки Ченс, на Джейк Бъг...
- Пазиш ревностно личния си живот. Каква е причината?
Не обичам ми се ровят. Къде ходя, къде не ходя... това засяга само мен. Щастлива съм там, където съм!
- Носителка си на редица награди. Първото си признание получаваш през 2009-а. Какво е чувството трудът ти да бъде оценяван?
Действа ми преди всичко мотивиращо. Хората виждат това и от екрана. Когато ти връчат подобен приз самочувствието неимоверно се вдига, в добра насока, разбира се, поставяш си нови върхове. Публиката очаква от теб повече, длъжен си да им отвърнеш, да им покажеш, че си достоен. Какво повече ти трябва, когато имаш признанието на близките, на учителите, на колегите си...
- Ако не беше актриса, към коя друга професия би се насочила?
Интересна ми е археологията.
- Живееш в Истанбул, но би ли се преместила на по-късен етап?
Да, в Асос. Големият град ти дава много възможности, но изсмуква цялата ти енергия. Предпочитам по-спокойни места. Но в момента се намирам в етап, в който работата ми изисква да съм в Истанбул.
От 16-годишна... Вече 12 години. Започнах с малка роля във "Фалшивата принцеса". Всички обаче казват, че истинската слава дойде с Джейлян в "Една любовна история".
Аз определено не правя всичко на всяка цена. Вложих много усилия, за да изградя образа на Гюлру, това ми отне доста време. Приех ролята по-скоро като предизвикателство.
- Била ли си обсебена от някого така както Гюлру от Гюлфен?Всеки е изпитвал подобно увлечение в даден етап от живота си. Но за мен е погрешно. Това да идеализираш някой друг, да му се прекланяш, създава само и единствено чувство за неудовлетвореност у самия теб. Подобни кумири влияят по отрицателен начин на живота на всяка една личност.
Всички са големи професионалисти. Съчетаваме полезното с приятното. Много се забавляваме. Имаме си и традиционен танц.
Целият екип взе доста на сериозно проекта. Всеки един от моите колеги срасна с персонажа си, предаде му малко от себе си. Когато работиш с любов и с чувство резултатите винаги са налице. Това е формулата за успеха!
Битката между двете е за любовта на Йомер. Предимство има Гюлфен. Но и Гюлру не е за подценяване! Ще дойде време, когато тя ще стане много по-опасна от Гюлфен. Гюлру не познава добре нейния живот. Но смее да си го пожелава... В бъдеще тя няма какво да губи. Мога да ви споделя само, че истинската "война на розите" тепърва предстои!
Главната тема винаги е била любовта... Иска ми се сценаристите и продуцентите да променят тази нагласа у зрителите, да започнат да им представят и други по жанр истории, не само романтични. Във "Войната на розите" е най-любопитен сблъсъкът между главните героини - двете "Г". Войната между тях е не само за сърцето на един и същи мъж, а най-вече за надмощие между самите тях. Има интриги, съперничество... Гюлру на всяка цена желае да бъде като Гюлфем, ще се опита да присвои нейната самоличност. В тази война Йомер е само пионка. Въпреки че не осъзнава това, героинята ми с цялото си сърце желае да притежава любовта на този мъж, именно защото той е съпруг на най-голямата й съперница - Гюлфем.
Първоначално родителите ми се учудиха от това мое решение. Казваха ми: "Накъде си тръгнала с това актьорство", искаха да съм финансово осигурена с някоя "по-сериозна" професия. Все пак баща ми е инженер, а майка ми архитект. Но с течение на времето започнаха да ме подкрепят. Видяха колко съм отдадена на това, което правя. Сега те са най-голямата ми опора.
Признавам, че се грижа за себе си. Често спазвам диети. Но разчитам на младостта, по-нататък ще си обръщам по-голямо внимание. За мен е важна не само физическата уравновесеност, но и психическата. Когато виждаш това съчетание в огледалото, си в мир със себе си. Иначе практикувам пилатес. Винаги, когато ми се отдава възможност, ходя пеша... Това ме изпълва с енергия.
Бях много енергична - все обикалях улиците. С моите приятели играхме на всевъзможни игри. Спомням си народната топка.
Не съм от тези момичета, които отделят цели дни за пазаруване. Когато нещо ми грабне окото си го взимам.
Има много начини. Достатъчна е една хубава книга, съчетана с аромата на черно кафе. Препоръчвам "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Или пък филм, над който да можеш да се замислиш... Да не забравяме природата, свежия въздух, приятелите, музиката - отпускат ме песните на Милки Ченс, на Джейк Бъг...
Не обичам ми се ровят. Къде ходя, къде не ходя... това засяга само мен. Щастлива съм там, където съм!
Действа ми преди всичко мотивиращо. Хората виждат това и от екрана. Когато ти връчат подобен приз самочувствието неимоверно се вдига, в добра насока, разбира се, поставяш си нови върхове. Публиката очаква от теб повече, длъжен си да им отвърнеш, да им покажеш, че си достоен. Какво повече ти трябва, когато имаш признанието на близките, на учителите, на колегите си...
Интересна ми е археологията.
- Живееш в Истанбул, но би ли се преместила на по-късен етап?
Да, в Асос. Големият град ти дава много възможности, но изсмуква цялата ти енергия. Предпочитам по-спокойни места. Но в момента се намирам в етап, в който работата ми изисква да съм в Истанбул.
Определено с организацията на времето си. Често ми се случва да си правя планове, които по-късно отлагам, заради изникнали ангажименти. Особено когато се снимам в сериал. Зрителите всяка седмица очакват нов епизод, а той почти задължително трябва да надвишава два часа. Тази продължителност означава поне шест дни снимки. Много е изтощително. Против съм тази практика телевизиите да се конкурират коя ще изкара по-дълъг слот. Това действа смазващо не само на нас, актьорите, но и на творческата част от продукцията, на колегите зад камера...