Той е роден в Лима, Перу, но на 10-годишна възраст се премества във Венецуела заедно с родителите си и именно там той става известен като актьор.
Той е участвал в много известни сериали като "Двете лица на Ана", "Семейство с късмет", "Тайните на любовта" и "Защото любовта командва". Последната му роля бе през 2017 г. в "Полетът на Виктория", след което не искаха да го наемат, защото някой му е наложил вето, както смята той. Тази година се завърна в теленовелите с комедията на Телевиса "Среща с непознат".
След девет години живот в свободен съюз с актрисата Паола Тойос и отглеждане на сина им Диего Алехандро, който вече е на 10 години, двамата се разделиха, но актьорът призна, че се разбират чудесно и той не се грижи само за издръжката на детето си, но също така помага и на Паола. Хорхе е успял да поддържа семейния живот, както и този с венецуелката Джени Мартинес, която беше първата му съпруга и майката на първите му три деца Хорхе Луис на 23 години; Клаудия Валентина на 22 години и Луис Фернандо на 19 години. Актьорът споделя неделите си с кучето си Кира.
С 27 години в професията и 28 теленовели зад гърба си Хорхе Аравена никога не бе играл скромен човек... до 26-тата си роля, тази в "Път към съдбата". Забавен, искрен и щастлив, той признава, че една от страстите му са децата му.
- В "Път към съдбата" остави костюмите и вратовръзките...
Да, затова ме привлече да участвам в тази продукция. Моите роли са били лекари, адвокати ... почти винаги съм играл богат. Педро е беден. Обичам да изглеждам мръсен, потен, разрошен ... обогатява характера. Какъв градинар бих бил, ако ми сложат грим?
- Да играеш градинар създаде ли ти някакво затруднение?
Не особено, защото вече бях карал трактори и се бях качвал по дървета. Да, вярно е, че когато слизам, осъзнавам, че вече не съм на 20 години, а на 49, за щастие, все още имам пъргавина. Те настояваха да използвам дубльор, но отказах.
- Нарани ли се по време на снимките?
Да, висях на клон, не се справих добре и си изкълчих рамото. Тъй като не паднах, продължих да записвам и бързо се възстанових.
- С течение на времето стана ли по-взискателен като актьор?
Да, напълно съм доволен от малко сцени и не мога да се гледам на екран. Когато го правя, получавам главоболие. Аз съм много самокритичен.
- Актьорството доставя ли ти повече удовлетворение, отколкото недоволство?
Разбира се, защото дори отрицателното в крайна сметка става положително. За мен е голямо постижение да имам 27 години на екран и да работя в различни страни.
- Всички герои, които си играл, ли са ти харесвали?
Не, не споделям, че няма лоша роля, а неспособен актьор. Има отвратителни герои, от които не можеш да извадиш нищо, които е невъзможно да се защитят.
- Вярваш ли в съдбата?
Да, но трябва да й помогнем. Ако работя в Мексико, това е, защото винаги съм го имал предвид. Пристигнах през 1997 г. и се върнах във Венецуела, защото ми казаха, че трябва да започна от нулата. Продължих да работя там, в Перу и в САЩ. В последното ме забеляза мексиканският продуцент Лусеро Суарес. Благодарение на нея съм тук от десет години.
- Чувстваш ли се спокойно?
Много, на други места, веднага щом приключих със записите, заминавах, но не и от Мексико. Случи ми се и в Маями, където бях десет години. Бих искал да живея във Венецуела, но политическата и социална ситуация пречи. Аз се движа само по работа или да отида да видя децата си в Съединените щати.
- Едно от тях живее с теб.
Да, Луис Фернандо, който е на 19 години. Той дойде преди три години, защото иска да бъде актьор. Ще му помогна по какъвто начин мога и ще му дам насоки за актьорското майсторство, но няма да го принуждавам да ги следва. Той трябва да ръководи професионалния си живот.
- Какво си го посъветвал?
За да бъде добър, трябва да отделя часове и да се е родил за това. Това е твърдо изказване, но истинско и моят начин да му кажа е или да го вземе на сериозно или по-добре да се посвети на нещо друго. Започна добре, защото има желание и има страст, любов и всеотдайност, най-вероятно ще получи добри резултати.
- Какво искат да правят другите?
Големият следва Инженерство, Клаудия - Право и Диего все още е малък.
- Взискателен ли си към децата си?
В училищните състезания се ядосвах, че губиха, защото стояха неподвижно. Не исках да бъда строг и им казах, че важното е да участват, но е невярно. Трябва да спечелят, но ако не направиш всичко възможно, не бива да се обезкуражаваш, защото вече знаеш какво да направиш, за да се подобриш.
- Замислял ли си се някога да ги насърчаваш да следват твоите стъпки?
Не, защото съм имал много трудни моменти. Започнах на 19 години и едва имах да плащам наема на стая, играех билярд и залагах, за да ям. Ожених се млад, децата ми пристигнаха скоро и последователно ... За мен тази професия беше от много саможертви, не съжалявам, но ако ми дадат да избера сега отново, бих казал "не" на този живот. Това не означава, че не подкрепям сина си.
- Вероятно той не би преминал през същото.
Не, разбира се, той учи и се надявам да успее. Мисля, че всички сме родени, за да бъдем добри в нещо и това е, което вложих в децата си, че каквото и да правят, винаги да се опитват да спечелят, мразя посредствеността. Правих мотокрос от 11 до 20 години и бях национален шампион във Венецуела. Това е много взискателен спорт и когато не печелих, защото моторът се проваляше, се чувствах безпомощен и го изхвърлих.
- Ходил ли е на кастинги?
Веднъж дойде с мен на кастинг за мой син в продукция на Натали Лартильо, но искаха по-голямо дете и не стана. Щеше да е идеално, но всичко се случва поради някаква причина. Беше много нервен, но и аз също. Макар че имам 27-годишна кариера, аз също съм нервен всеки път, когато съм на кастинг. Но се гордея с него и знам, че вторият път ще е по-спокоен. Сега заминава за Лос Анджелис, за да учи актьорско майсторство.
- Освен моторите... каква друга страст имаш?
Фотографията ме влече, имам много добър екип и студио. Не отхвърлям възможността да се посветя професионално на това.
- Много си влюбчив, сега имаш ли приятелка?
Не, сега съм ерген.
- Виждаме също, че се разбираш много добре с бившата си жена Паола Тойос, майка на малкия ти син ...
Да, това е предимство. За щастие, никога не съм имал проблем да виждам децата си. Въпреки че при раздяла нещата не остават добре, защото в крайна сметка се разделяте заради различия, това, което правиш, е да видиш как да ги ръководиш, още повече когато имате деца, и въпреки че при първия си брак имах определени правни проблеми, никога не съм имал проблеми с виждането на децата ми и те бяха малки. Когато дойдох в Мексико, тя ми ги водеше или й звънях една вечер в 2 ч., за да й кажа: "Не мога да спя, дай ми едното дете" и тя се смееше. И с Паола беше така, разбираме се много добре, виждаме се по-често, защото живеем наблизо и ми харесва да съм със сина си. Колкото повече го виждам, толкова по-добре.
- Много двойки в тази среда след раздяла не могат да се разберат, как постигнахте хармония?
Лъжа е да се каже, че се обожаваме, но между нас има обич, поне от моя страна към двете, с всичко и проблемите, които са се случили. На първо място, защото те са майките на децата ми, второ, те са жени, те споделиха част от живота си с мен и аз също дадох част от живота си за тях, така че защо да ги мразя? Те ще бъдат някой специален завинаги.
- Все още ли се грижиш за издръжката на четирите си деца?
Не, за големите три вече не, но доколкото мога ги подкрепям: малкото момче очевидно принадлежи на мен, но те няма да са мои деца само до 18-годишна възраст, те винаги ще бъдат. Очевидно има висоти и спадове в тази професия, когато можеш да им помогнеш повече или по-малко или не можеш да им помогнеш в някакъв момент.
- Две години не се снима в теленовели. Защо?
Чувствам, че са ми наложили вето. Искрено чувствам, че някой с много власт ми е наложил вето. Не мога да кажа име, докато не съм сигурен, но поне той да ми го каже в лицето, за да има основание да ми наложи вето, защото това, което ще се случи в онзи момент… Там той ще има основание да ми наложи вето още няколко години. Излезнаха ми четири, пет проекта, от които един вече беше договорен дори с компания, но на следващия ден или след два дни ми се обаждат да кажат "не", че не им е стигнал бюджета, за да ми платят.
