За своите почти четири десетилетия кариера предизвикателството да изпълнява герои, които нямат нищо общо с неговата същност, е водещо.
61-годишният Евора винаги е разчитал на подкрепата на семейството си, дотолкова, че от много малки децата му знаят, че работата е на първо място. Напуска Куба с 42 долара в портфейла и отива в Мексико с идеята да триумфира. И успя!
Сесар Евора не спира да работи. За него е удоволствие да бъде пред камерата и да разказва различни истории, пълни с уроци, които се учат от живота. За последните 10 години се е снимал в 16 теленовели, сред които "Триумф на любовта", "Смела любов", "Бурята", "Не ме оставяй", "Амазонките", "В диви земи", "Ринго", "Подарен живот", "Какво се случва със семейството ми?" и най-новата "Помощ, влюбвам се".
В личен план има 30-годишен щастлив брак с Вивиан Домингес, от която има три деца.
- Разкажи ни за Нелсън в "Подарен живот"...
- Благодарен съм за ролята на Нелсън тъй като е пълен с нюанси. Този герой беше истинско предизвикателство за мен. И двамата не разбираме нищо от двигатели. Теленовелата има хубаво послание и показва важни ценности.
- Kак ти се стори ролята на Викториано Сантос в "Амазонките"?
- Той наистина е труден и много силен характер, има налагащ характер, иска да контролира дъщерите си и в същото време ги обича, обожава ги и иска най-доброто за тях. Той е закрилник, което го прави много красиво човешко същество. Викториано има много тайни и се е забърквал в ситуации, които го карат да изглежда като злодей и е обвинен, че парите му са придобити незаконно. Наистина се наслаждавам на Викториано, истината е, че той е един от най-сложните герои, които съм правил в кариерата си, много трудно беше да го направя.
- Отново си партнираш с Виктория Руфо...
- Мисля, че тази двойка е много харесвана, отдавна феновете искаха отново да играем заедно и когато започнахме да снимаме, феновете направо полудяха. Тя е отличен колега и партньор. Ние сме като брат и сестра. Трябва да се целуваме, но между нас има нещо като братска любов, добра комуникация, разбираме се отлично, добри приятели сме в живота, а на екран имаме химия. Възхищавам й се като актриса и колега. Нямам проблем да работя отново с нея.
- Изпълняваш Хесус Рохас в "Какво се случва със семейството ми?", история, пълна с уроци и смях...
- Така е. Бях поканен в този проект, след като записите вече бяха започнали и този герой е много различен всичко, което бях правил преди. Бях свързан по определен начин само с героя си в "Право на любов", който беше свещеник, а името Хесус (Исус) ме приближи по определен начин до този човек, който идва да донесе светлина на цялото това семейство, малко любов, разбиране и комуникация. Той е прекрасен герой, стига със злодеите! Или добри, които понякога не водят доникъде. Проектът ми хареса, идеята ми хареса и се присъединих към нея. Това е комедия, история, с нотки на трагедия, както е в живота. Ще има моменти на емоция, на сълзи, но и на смях. Всички страдаме като семейство, животът е реалност, но също така и в много красив контекст - показваме град Гуанахуато (Мексико), както и мексиканската храна. Така че има много елементи, които чувствам, че ще достигнат до сърцата на мексиканците, а тези, които не са мексиканци, ще се свържат с тази история, с тази земя по много красив начин. Всичко е направено с любов, с много разбиране, сила и интензивност.
- Как е химията с Диана Брачо?
- О, прекрасна, прекрасна! Не спираме да говорим по всякакви теми: история, литература, кино... Тя е страхотен събеседник и аз не оставам по-назад - скромността настрана. Забавлявахме се много, беше много открит диалог през цялото време и мисля, че да си паснеш с колегите ти е много хубаво. Когато приключих записите, раздялата с всичко това беше болезнено, но останах с много красива обич от колегите и им благодаря безкрайно. Никога не бях имал честта да работя с нея, но това беше страхотно изживяване.
- С какво ролята ти във "В диви земи" е по-различна?
- Артуро Отеро е различен, но като цяло ролите на баща винаги са били предизвикателства за мен. Артуро е силен мъж, но не е инатлив, както беше с предишните ми герои. Харесва ми всеки един нюанс на Артуро.
- Как се става заслужил актьор?
- С много работа, не спиш много (смее се). Това е единствената формула: много работа, много години всеотдайност. Нищо не става безплатно, нищо не е лесно. Има хора, на които вратите някак се отварят, но онези врати, които се отварят, също се затварят бързо. Това е професия с добри възможности, но също трябва да имаш капацитета да го издържиш. Не са само теленовели или филми... това е кариера за цял живот. Това е дълго стълбище, което ще приключи в деня на смъртта ти.
- След почти три десетилетия заедно, каква е тайната на брака ти? Жена ти ревнува ли те?
- Съпругата ми е първата, която ме вижда като човешко същество, такова, каквото съм. Това, че се появявам по телевизията, не ме прави по-добър от никого или превъзхождащ някого, или нещо подобно. Аз съм човек като всеки друг, единственото нещо е, че се появявам по телевизията, нищо повече. Изпълнявам различни герои. Вкъщи, когато пристигна, аз съм Сесар Евора, съпругата ми, с тази мъдрост и с този дълбок здрав разум, които има, винаги ми казва, че вземам героите със себе си, дори и да кажа обратното. В известен смисъл тя има различни половинки с всеки сериал! Не, не е вярно, но това си е наша игра. Тя много уважава работата ми, не е ревнива жена. Тя отлично знае какъв съм, кой съм и къде съм. Имаме прекрасна комуникация и енергия като двойка. Ще навършим 30 години и е лесно да се каже, но това предполага много комуникация, радост и сила. И ние ги имаме. Казвам това и го повтарям, има често срещана фраза, която казва, че зад един успял мъж стои една велика жена. Потвърждавам, че ако съм страхотен мъж, това е така, защото зад мен стои страхотна жена, която е моята съпруга, Вивиан.
- Каква е Вивиан?
- Вивиан Домингес не е само дясната ми ръка, тя е мой приятел, мой партньор, жена ми и моя любовница. Имаме много силни, много красиви и искрени отношения. Аз съм най-изненадан, защото не усетих как минава времето, докато е до мен, благословия е, че я намерих, тя е най-голямата ми критика, изключителна половинка; не само сексуално, но и духовно. Не мога да съм далеч от нея. Ако трябва да отиде някъде няколко дни, ми липсва много, а през деня непрекъснато разговаряме помежду си и това не е банален разговор, ние винаги си казваме: Обичам те, обожавам те, чакам те, обичам те и сме луди да се срещнем отново.
- Имаш три деца: Рафаел, Мариана, която те дари с внук, и Карла. Обичаш ли да ги контролираш?
- Никога не ревнувах гаджетата на дъщерите ми. Напротив, аз винаги защитавах сексуалното им развитие и ги уважавах. Освен това никога не съм бил придирчив. Когато някой ме попита: "Как позволяваш на дъщерите ти да правят това и онова?", аз съм този, който ги насърчава и ще ги подкрепя във всичко, като баща това е най-малкото, което мога да направя.
