Севда Ергинджи участваше в първите два сезона на хитовия сериал, но напусна. Три години по-късно се завръща с ролята си на Зейнеп.
Родена в Истанбул, Севда винаги е искала да стане актриса. Започва да играе на 15 години в театрални пиеси. В телевизията дебютира през 2012 г. и оттогава не спира да работи.
В края на миналата година Севда Ергинджи се завърна в състава на "Опасно изкушение". Въпреки че в началото се говореше, че е само като гост и ще участва в няколко епизода, накрая продукцията реши да остави героинята й до края на сезона, който е и последен.
Пристигането на Севда Ергинджи създаде различно вълнение както на снимачната площадка, така и сред публиката!
Красавицата беше доста развълнувана да влезе отново в образа на Зейнеп. Първите снимки с нея бяха пуснати от Еда Едже (Йълдъз) и Баръш Айтач (Джанер).
- Още в училище. Там открих театъра и ме очарова. Стори ми се като чудесен начин да мога да се изразявам свободно. Така моята страст я направих моя професия и я обожавам.
- Работиш доста здраво...
- Мисля, че съм много дисциплинирана. Когато отида на снимачната площадка, забравям за всичко навън и се концентрирам върху работата, за да дам най-доброто от себе си. Обичам да разграничавам професионалния от личния ми живот.
- Какво означава актьорството за теб?
- Когато започнах да играя, ме смятаха за дете и тъй като нямах чувство за отговорност, за мен това беше област, в която просто се забавлявах и се чувствах щастлива, без да знам защо. Сега това е моята професия, която заема целия ми живот, понякога с добър, понякога с лош ефект. Изпитвам любов-омраза към актьорството. Тази професия изкарва актьора от зоната му на комфорт и го кара да се чувства неудобно, а на всичкото отгоре го оценяват. Влюбвам се в работата си отново, когато правя неща, които смятам за успешни.
- Досега си участвала в много продукции, включително театър, сериали и кино. Имаш ли незабравим момент на сцената или на снимачната площадка?
- От седемнайсетгодишна съм на снимачната площадка и работя непрекъснато. Имам толкова много добри и лоши спомени. Не се сещам за впечатляващ момент, който да опиша конкретно...
- Можеш ли да дадеш няколко примера за най-трудните си моменти?
- Когато плаках непрекъснато в продължение на дванадесет часа и вече не можех да пролея и сълза. Казваха: "Ти си актриса, разбира се, че ще плачеш." Разбира се, и на мен ми е трудно да играя много добре написани сцени, но в същото време се чувствам страшно добре.
- Как се чувстваш в светлината на прожекторите във време, когато хората непрекъснато споделят свои снимки в социалните медии и хората казват каквото искат?
- Дълго време се съпротивлявах да не съм в социалните мрежи. Наистина не ми харесва. По-скоро бих ги използвала по друг начин, а не по този, по който ги използвам сега. Принуждавам се да намеря версия на себе си, която ще обичам. Надявам се един ден да я намеря!
- Каква си извън сета?
- Смятам, че съм доста уравновесена.
- Как се почувства, когато "Опасно изкушение" приключи?
- Екипът на сериала беше като мое семейство. Екип, в който моето поведение и характер са много добре познати и ме приемат точно такава, каквато съм и съм обичана. Сестра ми Еда, Мелиса Доу и нашите режисьори Неслихан и Едже все още се чувстват като мои майки. Хората, в които мога да намеря убежище, когато пожелая, както семейството ми. Разбира се, беше ми тъжно да се разделим.
- Приличате ли си със Зейнеп в любовта?
- Не съм такава романтичка като нея.
- Защо смяташ, че този сериал има толкова голям успех в целия свят?
- Моето впечатление е, че има антидепресиращ ефект у хората, благодарение на разнообразните герои. Освен това темата на сериала може да се разбере от всяка една култура по света.
- Имаш ли сестра като Йълдъз?
- Имам сестра и брат. Обичам ги много, както се обичат Зейнеп и Йълдъз.
- Има няколко истории, които ме вълнуват, но все още нищо не е ясно.
- Какво обичаш най-много и най-малко в тялото си?
- Ниска съм и ръцете ми са като на дете, но това не ме притеснява, дори понякога ме разсмива. Иначе ми харесва каква съм.
- Какво мислиш за любовта?
- Не искам да опростявам едно красиво чувство с логичен подход, но винаги, когато се влюбя и се опитам да го сравня с друго чувство, си казвам: "Чувствам се като у дома си". А когато трябва да свърши по някакъв начин, се чувствам като изгонена от дома си.
- Не понасям ревността и някой да те ограничава. Обичам си свободата, личното пространство и самотата.