Наташа Клаус за отсъствието на Майкъл Браун, какво не й харесва във втория сезон на "Трима братя, три сестри" и мисли ли за още деца

Наташа Клаус става известна през 2003 г. с ролята си на Сарита Елисондо.

"Трима братя, три сестри" се превърна в световен феномен и 18 години по-късно се завърна с нов сезон. Колумбийската актриса признава, че тази теленовела е променила живота й, като в същото време разкрива част от подробностите за тази нова част и тайните, които досега не са били разказвани.

- Какво е усещането да бъдеш отново част от екипа на "Трима братя, три сестри" 18 години по-късно?
- Прекрасно. Неотдавна приключихме записите, бяха много интензивни четири месеца. Това е уникално изживяване, едно е да обединиш актьорски състав в последователни сезони като на платформите и друго е да го обединиш почти две десетилетия по-късно. Премиерата на първия сезон на "Трима братя, три сестри" е през 2003 г., а сега е премиерата му през 2022 г. Това предизвиква емоции, очаквания, но преди всичко знанието, че това е уникален момент.

- Сара по-уязвима жена ли е отпреди 20 години? 
- 20 години не минават напразно и това трябва да се разбере. Трябва да си представим хронологията по някакъв начин, тъй като тя не е разказана в историята. Именно тази хронология е причината да се случват нещата, които се случват на Сарита. По принцип Сарита започва да има някои нещастни срещи поради тази уязвимост, в която се намира. Уязвимост, която идва главно от раздялата й с Франко. Не мога да говоря повече, но ще се появи. В началото на теленовелата не знаехме, че можем да разчитаме на участието на Майкъл Браун, но той ще се появи. Беше много лудо, когато се стигна до написването на сценария, трябваше да включат героя, когато историята беше вече наполовина написана. Тогава много неща й се случват, но голямата любов на живота й, Франко, пристига.

- Каква е Сарита като майка?
- Когато си майка или баща, нещата се случват. Ние, майките, имаме задачата да възпитаваме всеки ден и да се изненадваме с тези собствени решения. Сара и Франко отгледаха децата си по спокоен, открит, любящ начин и преди всичко с много сигурна основа. Сара е уязвима, мислейки, че споменът от миналото може да се върне. Тя оживява в призраците, но разбира, че най-важното е животът на нейните деца. През тези години се изгради една не толкова модерна Сарита, но отворена за разбиране на другия благодарение на своите принципи и ценности. Още в първия сезон тя преобръща начина си за живот заради любовта.

- Тя все още е дясното око на Габриела...
- Да. Винаги се случва. В семейната структура винаги има дъщеря, която е най-близка до тази личност, въпреки че това означава, че тя е тази, с която майката ще се сблъсква най-много и с която ще има най-много проблеми.

- Сара Елисондо ли е ролята, който най-много е белязала кариерата ти?
- Разбира се. Сарита Елисондо е тази роля. За всеки един от героите "Трима братя, три сестри" беляза много важен момент, благодарение на който станахме известни по целия свят. Моята героиня е невероятна и е част от живота на сърцата на хората, които гледат от другата страна на екрана. 

- Какво ще кажеш за включването на новото поколение "Ястреби"?
- Този актьорски състав имаше супер магическа синергия. Те ни затвориха на едно място, за да можем да записваме поради проблеми с Covid-19 и имаха невероятна връзка помежду си, както и с нас. Много е странно, но това е същото, което ни се случи през предишния сезон. Вълшебно е, сякаш вече ги познаваме.

- Каква е връзката ти с Дана и Паола?
- Отлична. Годините минаха, всички станахме майки и да се срещнем в този момент от живота, беше прекрасно. Поради факта, че бяхме изолирани, можехме да се прекарваме много повече време заедно, да пием кафе, да обядваме... Трите имахме различни животи. Дана живееше в Мадрид, Пао все още живееше в Колумбия. Новата среща послужи за споделяне на много повече неща. В първия сезон само аз бях майка, а сега сме и трите. Това ни дава друго усещане, друг начин на общуване, който е много забележим в сцените. И в този сезон има красиви сцени, които направихме трите.

- Сара претърпява обир у дома. Това ли е повратната точка?

- Сара има силен характер от самото начало, но това, което се случва, е, че тя е уязвима заради една загуба. Знам, че хората обичат да виждат Сарита с пушка в ръка, показвайки, че има силен характер, но тя го показва и когато плаче. Сара е уязвима, защото преминава през момент на криза, но характерът й изобщо не се е променил. Да, вярно е, че сцената с пушката в този втори сезон много напомня на онази, когато защитава Франко, когато още не са двойка.

- Страхотна сцена...
- Да, сега има много повече предпазни мерки заради многото инциденти, които се случиха. Да, вярно е, че исках да правя повече неща с пушката, но не ми позволиха от съображения за сигурност. Заради същия този адреналин актьорите понякога сме безотговорни (смее се).

- Какво можеш да ни кажеш за завръщането на Франко?

- Ще се срещнат по начин, по който тя не очаква. Тя не знае какво е станало, имали са проблеми, но един ден става и си тръгва. Когато той се връща и разбира цялата истина защо я е напуснал, този момент е много хубав и много труден. С Мишел имаме голяма химия на снимачната площадка. Той и аз винаги сме поддържали връзка, но правенето на тази сцена със срещата беше много специално. Много неща се случиха, останахме без думи и беше прекрасно. Не мога да кажа повече, но зрителите ще се чудят защо не са казали на Сарита.

- Истината е, че "Трима братя, три сестри 2" няма същия успех като първия сезон. Страхуваш ли се, че това може да ти се отрази или смяташ, че ситуацията ще се промени с излъчването на следващите епизоди?

- Мисля, че е нормално. Това наистина не ме засяга. Да направиш "Трима братя, три сестри" и да събереш актьорския състав след толкова дълго време, е постижение. Рисковете от вторите части са налице, направи се доста рискован залог с обрата на историята, промениха много визуални неща, музиката и хората не го възприемат. Може би щях да оставя за трети сезон развитието на всички прекрасни нови герои, които пристигнаха, за да дадат на публиката това, което искаха. Зрителите искаха да видят своите ястреби, а също така да имат онази нотка на комедия и всичко, което се случи в първия сезон. Мисля, че публиката не получи това, което реално искаше. Например, бих искала първата певица (Анхела Мария Фореро) да участва и в началото ми се стори странно, но това са решения, които компанията е взела и които са напълно достойни за уважение. Ако има трети сезон, те ще вземат повече предвид коментарите на публиката и феновете. Трябва да се вслушваш много повече в това, което публиката иска или от което има нужда, и мисля, че седмичното предаване не работи. Трябва да се направят корекции за ежедневно излъчване, така че публиката да се върне и да се вкопчи в тази история, която е много различна от първата. 

- Първият сезон беше световен феномен...
- Да, категорично. Това е важното за мен. Испания беше първото място в света, където усетих любовта, обичта, връзката, уважението на хората към работата, моята личност и героиня. Никога не бях чувствала нещо подобно, надявам се, че ще го повторя отново и ще имам този контакт с феновете отново. Преживях много неща, които никога не бях изпитвала през живота си и които никога повече не съм преживявала.

- Какво мислиш за ролята на Исабела Монтия в "Имението", друга твоя емблематична роля?

- Обичах Исабела, въпреки че тя беше лоша. В рамките на мелодрамата тя беше злодейка, страхотна роля и много забавна за игра. Все едно играеш злата вещица в продукция на "Дисни".

- Какви жертви си готова да направиш за кариерата си?

- Всичко, което не засяга спокойствието ми или баланса ми в живота. Вярвам, че личната и работната хармония могат да се намерят без много усилия.

- Как се определяш?

- Темпераментна, нежна, приятелка, съпруга, дъщеря и актриса.

- С какво би се похвалила?
- Много ми е трудно да се хваля, но знам как да бъда търпелива със самия живот. Проблемите не траят повече от два дни, защото намирам решение за всичко, въпреки че се уча от тях.

- Как върви бракът? Мислите ли за деца?

- Винаги говорим за възможността и това ни се стори важно. Работата е там, че вече съм "голяма" и понякога си казваме колко ни е хубаво двамата заедно, сами да се радваме на порасналите си дъщери. Така че, преди да вземем решение, трябва да видим проблемите със здравето, възрастта, дали е подходящо. Даниел е по-малък от мен. С по-млад мъж трябва да сте много по-търпеливи. Казва, че ще ме обича, когато остарея.