Талантлива, усмихна и красива...
Йозге Гюрел е родена на 5 февруари 1987 г. в Истанбул. Живее в Силиври, Турция, докато завършва гимназия. Баща й е от черкезки произход, докато семейството й по майчина линия са турски имигранти от Солун. Напуска факултета по международна търговия на университета "Бейкент". Тя взема уроци по актьорско майсторство и навлиза в света на актьорството с образа на Зейнеп в "Къде е дъщеря ми?" през 2010 г. През 2014 г. получава главна роля в "Сезонът на черешите" и започва да се прочува. Именно в този сериал среща мъжа на живота си - Серкан Чайоулу, за когото се омъжи миналата година. Йозге се е снимала още в "Горчиво и сладко", "Звездите са ми свидетели", "Великолепен тандем", "Мистър Грешен", "Мечти и живот" и др.
- Без значение с каква професия се занимаваш, невероятно е усещането да бъдеш възнаградена и обичана за усилията, които полагаш. Тази връзка между нас и публиката много ме вълнува и мотивира.
- След сериала "Сезонът на черешите" се завърна на екраните на FOX със сериала "Мистър Грешен". Какво е чувството?
- Липсваше ми много. Имам много добри спомени от FOX и се радвам, че съм тук отново. Толкова съм щастлива.
- С Джан Яман се снимахте и в друг сериал преди "Мистър Грешен". Можем ли да кажем, че сте станали близки приятели с времето? Как би описала хармонията между вас двамата?
- Да, това е втората ни работа с Джан и това е предимство. Удобно е да играеш с актьор, когото познаваш професионално и с когото си работил преди. Можем да си подаваме топката и да се забавляваме, докато играем. В нашата работа това се превръща в топлина, която предаваш директно на зрителя.
- Какъв партньор е Джан Яман?
- Всъщност героите ни Йозгюр и Езги изглеждат противоположни и сериалът разказва точно това - колко лесно може да се смесят правилното и грешното в човешките отношения... За Езги всички хора всъщност грешат, защото още не са успели да бъдат себе си. С Джан се срещнахме на снимачната площадка на телевизионния сериал "Горчиво и сладко" и това беше много сладко и запомнящо се време за нас. За мен е много ценно, че не само моят партньор, но и всички в екипа имат професионална трудова дисциплина. Това е екипна работа и прекарваме много време заедно. Джан е уважителен партньор, с когото можеш да си подаваш топката, докато играеш, който ти дава пространство, което е много важно. Приятелството между колегите е забавно и приятно, защото вече се познаваме и продължаваме откъдето сме спрели.
- Твоята героиня в сериала, Езги, е естествено, честно и мечтаещо момиче, което действа с емоциите си, а не с логиката си. Какво те развълнува, когато прочете сценария и ролята?
- Този сценарий е история, която познавам от известно време. Нашата сценаристка Аслъ Зенгин разказва своите истории с вълнение и ти веднага се впускаш в тях. Но имаше време, когато исках да правя други неща, и историята не можеше да бъде направена по това време. Но този път, когато дойде, бях готова, защото тогава исках да направя нещо забавно. Мисля, че Езги не е само едно от тези определения, а всъщност всичките. Да бъдеш естествена, честна и мечтаеща, не са само характеристики на героините от романтичната комедия. Езги иска да бъде себе си, да бъде обичана по този начин и да бъде щастлива. Всъщност това е нещо, което всички търсим. Това виждам, когато чета историята без предубеждения. Интерпретирах героинята така и ми стопли сърцето.
- Работиш усилено, за да вършиш работата си добре. Как се подготви за образа на Езги?
- Преди всяка работа винаги преминавам през процес с моя учител. Този процес ми доставя голямо удоволствие, вече съм много любознателна и процесът на преподаване ме вълнува. За мен е важно да разгледам героя и сценария от външна гледна точка.
- Всъщност всички ние преживяхме това, което преживя Езги, но не по същия начин. Езги изпитва тази ситуация в отношенията, докато ние я изпитваме в бизнес живота, семейството и може би приятелствата. Целта на Езги е да бъде щастлива, да има семейство, защото това липсва в живота й и тя иска да го има, но останалото винаги е разочарование. Когато Йозгюр й предлага да я научи, тя казва "защо не?" Мисля, че и аз бих се съгласила, защото тя явно греши някъде, било в отношенията, които избира, било в собственото си поведение. Тя трябва да отвори тази врата, за да научи някои неща.
- Каква роля мечтаеш да играеш?
- Ако някой ден се появи роля на лоша жена, с удоволствие ще я изиграя.
- Много е интересно, че започваш първия си актьорски опит като главна роля в телевизионния сериал "Къде е дъщеря ми?". Какво начало само!
- Всъщност беше първият ми опит в много отношения. Първото прослушване, на което присъствах, а също и първият път, когато се присъединих към продуцентска компания в живота си. Тази среща беше повратна точка. Това беше среща, на която отидох случайно, още нямах връзка с актьорството, беше път, за който не знаех, но беше много хубаво.
- След това изглежда, че късметът ти винаги е бил с теб. Почти всички проекти, в които си участвала, са сред най-добрите продукции на времето си. Мечтаеше ли за това, когато започна кариерата си?
- Всъщност не съм мечтателка. Понякога през ума ми минават емоционални мисли, но чувствам, че мечтите ме ограничават. Обичам да се оглеждам по пътя, понякога да поема по странични пътища, да се губя, понякога да седя и да гледам пейзажа. Имам чувството, че пропускаме много неща по пътя, докато се стремим да постигнем мечтите си. Знам също, че понякога, когато постигна това, за което мечтая, това не ме прави много щастлива или съм благодарна, че мечтите ми не се сбъднаха, защото сме в постоянна трансформация. Човекът, който мечтае, и този, който постига мечтата, не са едно и също лице. Работя усилено в актьорството, но не забравям да гледам звездите вечер.
- Каква беше мотивацията ти да започнеш да се занимаваш с актьорство? Би ли ни разказала малко за твоето приключение в сектора?
- "Коя съм аз? Какъв човек искам да бъда? Какъв живот искам да живея?" Един от ключовете, които открих, докато търсех отговори на въпросите си, всъщност е моята професия. Винаги съм обичала да задавам въпроси, но с времето се научих да отговарям без страх. Току-що бях започнала университет. Не бях доволна от моя факултет и си задавах въпроси. Не знаех отговора. Опитвах, докато го намеря. Актьорството е това, което ме прави най-щастлива от тези преживявания, но животът е дълъг, ако трябва да питам отново след пет години, мога да се окажа по друг път.
- Как би описала любовта?
- В най-простата си форма това са пеперуди в стомаха ми. Много неща могат да се добавят още, но мисля, че това е основата; тази болка в корема, щастие без причина. Любовта наистина добавя магия към живота ни и е несправедливо да я свеждаме само до двустранни отношения.
- Как би описала връзката си със Серкан?
- Аз съм голяма късметлийка! Всеки ден отварям очи за любовта и се събуждам, знаейки, че съм обичана. Това е прекрасна сила в живота! Ние сме влюбена двойка и живеем живота по този начин.
- Краят на тази тема винаги е много отворен, защото математиката на всяка връзка е различна. Любовта може да започне връзка, но просто влюбването не е достатъчно, за да продължи. В дългите връзки всички стени са разбити, няма неотворена врата. Тогава всъщност започва връзката, което според мен е най-хубавата част. Мисля, че най-забавната част е тази, в която всеки е себе си и това състояние ви харесва много.
- Как върви бракът? Какво ви харесва най-много да правите заедно?
- Да се учим. Няма нужда да придаваме голямо значение на това, всичко е откритие за нас. Нелеп филм, държава, ново място. Израснахме и все още растем заедно, по това време открихме себе си и един друг, отворихме области и затворихме някои неща. Вместо да живеем общ живот, предпочитаме да се учим и от двата живота. Това ни води по прекрасни пътища, кара ни да прекараме сутринта по тротоарите, кара ни да мечтаем на дивана, понякога ни ядосва, понякога ни кара да гледаме "Завръщане в бъдещето" за 1000-ен път, но винаги ни разсмива.
- Всъщност то винаги се променя. Обичам го много, изпитвам състрадание, чувствам се обнадеждена, ядосвам се, но отдавам всичко това на чувството, че съм много влюбена в него.
- Кой те разсмива най-много?
- Серкан определено може да ме разсмее, дори в най-гневния ми момент.
- Винаги сме живели тази връзка не като знаменитости, а като двама влюбени млади хора, които имат една и съща професия. Харесваме нормалните, простите неща. Готвим заедно. Обичаме да пътуваме. Може да се караме кой да извади чиниите от съдомиялната, кой да нахрани котките или дълго да си говорим за филм. Взаимно си четем сценариите, гледаме работата си и даваме идеи. Можем да се критикуваме много лесно, това е голяма утеха. Създадохме свят за себе си в тази къща и знаем, че сме щастливи там.
- Кое е твоето безопасно място?
- Семейството ми, съпругът ми, домът ми, котките ми, старите ми и добри приятели са моето сигурно пространство. Когато съм с тях, се чувствам близо до реалността. Това ме предпазва от суровите страни на реалността. Краката ми винаги остават на земята.
- Толкова много ги обичаме, израснаха в ръцете ни. Всяка от тях има различна история, но винаги е имало съвпадение. Ние бяхме там, където трябваше да бъдем, когато трябваше да бъдем, и те са с нас. Никой от нас не беше човек с котки, никога не сме гледали котка, а сега имаме три котки.
- Какво те мотивира да вършиш работата си с любов?
- Аз съм човек, който бързо се отегчава. Не обичах да свиквам с реда и да се придържам към рутината. Това е така, въпреки че ми е трудно. Според мен връзките, които не се подновяват в живота или по-скоро не се развиват, се прекъсват след известно време. Моята професия също е една от моите връзки и най-голямата ми мотивация е да се развиваме заедно, тъй като преминаваме през различни процеси през цялото време. Основата на мотивацията е желанието, тези емоции са причината за моето желание. Играта ми е с мен и аз се променям с всеки герой. Това ме вълнува невероятно и поддържа мотивацията ми жива.
- Практична, защото главата ми винаги е пълна. Сякаш малките неща, за които мислим много, отнемат много време. Дори десет минути мислене, докато поръчвам, ме изморява. Бързо намирам решения в живота. Старая се да виждам голямата картина във всичко, не се давя в детайли, не оставям близките ми да се давят. Давам добри идеи, мотивирам.
- Има ли нещо, което хората не знаят за теб?
- Спя много добре в шумна среда. Предполагам, че от детството ми се чувствам в безопасност. Мога да спя спокойно на дивана във всекидневната, докато хората си говорят. Пускам телевизора и спя, а ако съм сама, паля лампите.
- Почиствам си много добре грима. Освен това единствената рутина, която мога да поддържам, е слънцезащитният ми крем. Имам кожа, която събира вода дори ако е на слънце за известно време, и имам сериозен проблем с петната. Затова не се пека и лято, и зиме, но не мога да избягам от въздействието на слънцето, така че имам лазерни сесии през зимата. Спортувам не само да съм във форма или за здраве, но и да уча нови неща. Тренирам бокс, йога и конна езда.
- Какво детство имаше?
- Бях много щастливо дете, израснах в прекрасен град, по цял ден бяхме на улицата. Семейството ми ме отгледа с голяма увереност. От много ранна възраст те ми помогнаха да вземам собствени решения и да поемам отговорност. Този процес протичаше така - от чорапите, които щях да нося, до училищата, които щях да посещавам. По този начин намерих своя път и никога не ме беше страх да не падна, да направя грешки, защото можех да го направя и след това щях да го поправя.
- Този сериал е много ценен за мен, това беше началото на един път...
