Серенай Саръкая за работата с Къванч Татлъту, с кого иска да работи отново и кой е най-важният урок, който е научила

Кариерата ѝ е повече от успешна.

Пробива в индустрията с отрицателната роля на Йешим в "Сезони на любовта". По-късно ѝ поверяват главната роля в тийн сериала "Кварталът на богатите". През 2017-2018 г. оглавява психологическия трилър "Божествено", а сега играе в сериала "Семейството", който се излъчва всеки делник от 19:00 часа по bTV Story.

Сред звездните бивши гаджета на актрисата са актьорът и музикант Джем Йълмаз и актьорът Керем Бюрсин, с когото излизаше 5 години.

- В момента си доста натоварена. Как се чувстваш, как се справяш, оплакваш ли се някога?
- Да, исках това темпо и честно казано очаквах, че ще бъде толкова интензивно и уморително. Но, разбира се, тялото и умът наистина имат нужда да се изключат, да си починат, да бъдат неактивни, дори веднъж седмично. Когато имам сривове, когато чувствам, че съм прекалено уморена, толерантността ми спада. Не мога да намеря сили да продължа, каквото и да правя... Тогава си припомням колко много обичам тази работа... А понякога, когато си мисля, че отивам на красиви места и правя красиви неща, си казвам: дръж се, почти сме там, дръж се... Разбира се, имам и много други свои методи, но мисля, че добрият сън е най-съществената необходимост. Не мога да се справя без него. Никога не мога да направя компромис с времето за лягане.

- След много дълга пауза се завърна в телевизията със сериала "Семейството". Кои бяха най-важните причини? Защо този проект те привлече и порази сърцето ти?
- "Семейството" ме научи на много неща. Бях изгубила издръжливостта и физическата си форма за телевизията. Истинско предизвикателство е да се върнеш в това темпо, да вършиш работата си както трябва в тази суматоха. След известно време човек неминуемо се чувства като машина. За мен беше неоспорима възможност да се върна отново на екрана с такъв великолепен актьорски състав, особено с такъв луд женски персонаж.

- Знам, че се интересуваш от човешка психология. Фактът, че Девин е психолог, оказа ли влияние върху приемането на ролята?
- Така е, определено ми повлия. След като родителите ми се разведоха, леля ми, аз и майка ми живяхме заедно в продължение на много години. Вкъщи постоянно четяхме книги от този жанр и всякакви ежедневни или необикновени събития ги разисквахме откъм психологическия им аспект. На тази възраст придобих умения да съчувствам, да разбирам, да се изразявам правилно и да обосновавам дълбоко и искрено поведението и емоциите си. Това ми е помагало много през целия ми живот. Както в професионалния, така и в личния ми живот... Фактът, че се чувствам като на място, което познавам, е една от причините да избера тази работа.

- Като Серенай какво би казала, ако анализираш психолога Девин - кои са слабите и силните страни на тази млада жена?
- Девин е израснала, преживявайки липсата на майка и баща. Бащата може би никога не е обичал майката и е отразявал своя гняв и липса на любов към нея и към дъщерите си. Майката, сред тази липса на любов и безполезност, е стигнала до задънени улици, страдала е от тежки психични проблеми и никога не е била в състояние да бъде майка на дъщерите си. В тази атмосфера Девин се опитва да бъде и двете - баща на сестра си и съпруг на майка си на много, много ранна възраст, и трябва да поеме повече отговорности, отколкото е трябвало. Тя превърна в своя мисия, в мотивация на живота си да лекува себе си, семейството си и близките си и така успя да запази разсъдъка си. Ето защо е избрала тази професия. Всички тези неща са втвърдили Девин и тя винаги е успявала да оцелее, като се е борила много отблизо. Тя е истински воин. Тази издръжливост, тази твърдост я кара да загуби гъвкавостта си. Тя се пречупваше много лесно. Ето защо в нея винаги има тъмна страна, която е твърда и дори безмилостна към всеки и всичко, което може да я сломи.

- Струва ми се, че играеш Девин със страст, както всичките си роли. Струва ми се, че обичаш нейните импулсивни, непокорни, понякога дори налудничави реакции, начина, по който си блъска главата... какво мислиш?
- Обичам я. Никога не съм била много открит човек, пазя всичко за себе си, искам да претегля, да разбера и да реша всичко първо в себе си. Опитвам се да се справям до границите на възможностите си. Не искам да наранявам или да причинявам болка на някого, без да съм сигурна... Това, което обичам в Девин, е, че е толкова екстровертна и решава проблемите си директно и по свой начин в този момент, без да ги натрупва или потиска. Макар че понякога това води до главоболия, мисля, че е чудесен навик за човек, който вече носи много багаж.

- В предишно интервю каза: "Всеки герой навлиза в живота ми в подходящия момент и ми помага да разбера и излекувам нещо по въпроса, който се опитвам да реша в момента." Така ли беше и с Девин?
- Девин влезе в живота ми в момент, когато исках да бъда по-гласовита пред себе си и пред външния свят. Тя определено отвори още един прозорец за мен. Времето отново е перфектно.

- Как интерпретираш връзката на Девин и Аслан? Откъде черпи сила любовта им; защо вярваме толкова много в тях? Какви са техните дилеми? Научи ли някакви уроци за себе си?
- Мисля, че връзката на Девин и Аслан е малко болна. Те не са нормални хора. И двамата са наистина силни, много самотни, луди хора, които не се подчиняват на никого. Това, което ги държи в равновесие, е нещо, което може да работи само в тази формула, нещо уникално за тях. И разбира се, една голяма любов! Любовта на гигантите. Мисля, че любовта сама по себе си е нещо болно. Човек се чувства достатъчно безстрашен, за да се изправи срещу целия свят. Тази сила може да помрачи очите на човека, но може да донесе и добри неща. Каквото и да правят Девин и Аслан, има нещо, някой, който ги дърпа в мрака. И те вече не могат да се измъкнат от този водовъртеж. Много съм любопитна да видя как ще завърши тяхната история.

- Какво мислиш за модела на майката, която се опитва да контролира всичко, особено живота на синовете си. Защо имаме такъв модел в Турция?
- Раждането на син, раждането на този, който ще продължи рода, винаги се е смятало за много свещено по тези земи. Това ми се струва като продължение на патриархата. Въпреки че няма място в днешната действителност, за съжаление, все още има семейни структури, които се опитват да поддържат тази... Но има един проблем, който се пренебрегва, а именно, че въпреки че това всъщност се прави като услуга, когато са деца, когато тези деца станат възрастни, се оказва, че те се превръщат в млади хора със слаби социални умения, слаби, безсилни, несигурни, проблемни, непоследователни, неудовлетворени и ненаситни. Мисля, че свръхпротективните и притежаващи родители не са нещо добро нито за момичетата, нито за момчетата. Това се превръща в недостатък на по-късен етап.

- Смятаме, че ти и Къванч Татлъту сте мечтаните партньори. Имате отлична хармония. Каква е синергията ви на професионално ниво?
- Винаги съм искала да работя с Къванч. Той беше мой колега, на когото се възхищавах и наблюдавах отдалеч заради отношението му, начина, по който възприемаше работата си, изборите и успехите му. Беше голямо удобство за мен да се върна в телевизията с него след толкова много години.

- С кого от предишните си екранни партньори би искала да работиш отново?
- Бих искала да се снимам и да работя с всички тях отново. Мисля, че съм голяма късметлийка в този смисъл... Мога да играя с всички тях отново без никакви проблеми.

- Постоянно възходящата кариера носи със себе си сериозно темпо. Има ли напрежение, породено от успеха?
- Разбира се, никой успех не идва лесно. Особено въпросът за постоянството е най-трудният. Но това не е натиск, това е пътуване за мен, където всеки път откривам собствените си граници. Когато погледнете на проблема по този начин, той престава да бъде трудност. Те са просто малки неравности по пътя. Когато всичко свърши, дори не си спомняш. Нямам нищо против да съм заета или уморена. Харесва ми. С течение на времето разработих свои собствени начини да поддържам баланса си и да се актуализирам. За мен е важно да мога да добавя стойност към всяка работа, с която се занимавам, и да бъда иновативна и смела. Разбира се, никога не забравяйте да се наслаждавате.

- Винаги се усмихваш и разпространяваш положителна енергия. Това начин на съществуване ли е за теб?

- Свикнах винаги да гледам на живота от добрата страна и имах смелостта да променя нещата, които не вървят добре. Винаги съм смятала, че ако се оплаквам, трябва да го променя; ако не мога да го променя, трябва да приема истината. Създадох красив малък свят за себе си. Премахнах всички и всичко от живота си, което ме притесняваше, изморяваше и натъжаваше. Може би е защитен щит, не знам, но работи. Това ме прави по-продуктивна. Аз съм човек, който наистина обича да гледа позитивно на живота, прославя и умножава доброто. Ето как мога да защитя собствената си вътрешна енергия. Затова в живота ми има много малко и истински хора.

- Кое беше най-важното нещо, което научи през цялата си кариера?
- Да работя здраво, винаги да работя, за да бъда най-добрата версия на себе си. Без значение какво правят другите. Не се опитвай да стигнеш никъде. Пътят е много красив. Наслади му се!