Актьорът печели сърцата на хората по целия свят с блестящата си игра и голямото си сърце.
Енгин Акюрек играе футбол в детството си и е фанатичен привърженик на "Бешикташ". Красивият турчин се интересува от театър през студентските си години и участва в много пиеси. Акюрек, който е завършил специалност "История" при Факултета по езици, история и география на университета в Анкара, започва да се занимава с актьорство, като печели състезанието "Звездите на Турция". След края на състезанието се присъединява към актьорския състав на телевизионния сериал "Брак с чужденец". Най-голяма популярност печели с ролята си на Керим в сериала "Пепел от рози". Участвал е още в "Ако бях облак", "Черни пари и любов", "Дъщерята на посланика", "Затворник" и др.
Сега го гледаме в образа на Тахир Лекесиз в "Казвам се Фара". Като навлиза дълбоко във вътрешния свят на героя и го предава чрез изражението на лицето си и очите, актьорът върши превъзходна работа, за да предаде непредсказуемостта и суровостта на своя герой. Акюрек "изживява" ролите си, а не просто ги играе.
Най-новият му сериал е "Стари пари", познат преди като "Обсада", режисиран от Улуч Байрактар и написан от Мерич Аджеми, който се готви да излезе по Netflix през следващата година. В него си партнира с Аслъ Енвер, Долунай Сойсерт, Исмаил Демирджи, Таро Емир Текин и др.
Енгин Акюрек обича да чете, да пише истории, да се гмурка винаги, когато може, да се грижи за животните и да помага на хората. Има издадени няколко книги, сред които "Мълчание" и "Извън времето". Приходите от последната книга отидоха за благотворителна организация за подпомагане на най-нуждаещите се деца. Четивото е преведено на няколко езика.
- След като дойдох в Истанбул и започнах да печеля пари, разбрах, че мога да се занимавам с тази професия. Предполагам, че има и нещо, което идва от това да си от Анкара и да си дете на държавен служител. Не мога веднага да кажа "добре е, ще го направя". Обичам да решавам, като видя малко повече.
- Първо, "Казвам се Фара" е различен проект по отношение на историята и това, което иска да разкаже, има свой собствен език и стил на разказване. Обичам универсалните кодове на историите. Като актьор също е различен от проектите, в които съм участвал преди. "Казвам се Фара" ви кани в своя собствен свят. Всички герои се докосват един друг по съдбовен начин, като проекция на света, в който живеем, и всеки герой представлява някого, когото познаваме в нашия собствен свят.
- "Казвам се Фара" наистина е историята на герои, които се докосват един друг по различни начини, разказвайки, че дори в отчаянието може да има надежда. В личен план обичам истории за промяна. "Казвам се Фара" има както приказен свят, така и истинска история. Исках да играя Тахир, но като цяло ми харесва накъде историята води мен и публиката.
- Винаги чувствам, че героите, които играя, са живи някъде в реалния живот, дори и никога да не съм ги срещал, проверявам дали техните чувства, очаквания и болки са реални, или не. Тахир е човек, който е израснал без родители и се е опитал да оцелее в мрачния свят на мафията. Тахир е героят, чиято промяна усещаме най-много. Всичко се променя, когато в живота му влизат жена и болно дете; той поставя под въпрос себе си и своя свят. Мисля, че това е много силно. Фактът, че човек, който е убиец, преживява това, ни дава история и ситуация. С Фара той поставя под въпрос всичко, в което вярва. Той чувства, че има добри неща, любов и надежда. С Керимшах той се връща в детството си. Сякаш иска да се помири с детето в себе си, което е загубил. Тъй като Тахир вярва във Фара и я обича, ние, публиката, преминаваме от тъмнината към светлината.
- "Казвам се Фара" успя да съчетае много жанрове... Отправната точка е интересна, събитията и ходът на събитията не са лесно предвидими.
- Всички имаме дете в себе си. Можем да продължим да живеем с детето, което не е пораснало, което се е крило, което е било в лошо настроение. Керимшах е като детството на Тахир - когато момчето се излекува, сякаш собственото му детство също се излекува... Растин (Керим) също допринася много за успеха на тези сцени, мисля, че той е много специален талант. Неговият невинен поглед, който е добър за нас, сякаш представя детството на всички нас... Ако връзката между Тахир и Керимшах не беше толкова силна, в историята винаги щеше да липсва нещо.
- Много се радвам, че познавам Демет като човек. Освен че е труден, характерът на Фара не е лесен за изпълнение, но Демет го направи много добре и Фара ни казва какво чувства. Мога да кажа, че Демет ми даде много и като човек, и като актьор.
"Демет, ти беше подарък", така Акюрек похвали колежката си след края на записите.
- Пътешествието на Фара по света започва, което ме прави развълнуван и щастлив. Усещам, че пътуването и реакциите на публиката ще бъдат добри. Едно от добрите неща в работата ни е, че отговаря на търсенето на глобалната публика. Ще видите една красива творба, изпълнена с емоция, действие и човешки истории.
- Всичко се крие в силата на историята...
- Имам истории. Мечтаех да ги съживя. Писането на сценарий е нещо различно. Мога да пиша и заедно със сценарист.
- Улицата, животът, котката, която видях на пътя, детството ми... Всичко, което ме докосва. Пиша малко сам. Нямам големи изречения, обичам да описвам чувствата си.
- Да, в мен има малко момче. Понякога не се вижда, но знам, че обича игрите, че не пораства, че е палаво, че е мечтател... Винаги е някъде в мен.
- Да, обичам да чета. Чувствам се добре. Чета от малък. Аз съм дете на държавен служител. В домовете на държавните служители винаги има библиотека, дори и да е малка. Прибираш се вкъщи в определен час и четеш книга. Имаше и библиотечна култура в Анкара през нашия период. В онези години нямаше толкова много книжарници. Отивах в библиотеката, четях, после раздавах книгите и купувах нови.
- Майка ми също много иска да знае отговора на този въпрос. На първо място, трябва да намериш човек, който да направи това възможно. Разбира се, много зависи от съдбата и случайността. Да видим как ще се развие всичко.
- Не можеш да я опишеш, започнеш ли да я описваш, ставаш роб на тази представа. Става дума за сърцето, не се знае за кого ще бие...
