Давид Чокаро и неговите лица

Давид Чокаро е талантлив млад актьор и модел.
Бил е и бейзболист, но признава, че предпочита снимачните площадки и подиумите.

От малък е известен сред театралните среди. „Двамата ми по-големи братя и аз израстнахме сред спектакли. Започнах да играя в музикални комедии и в кукления театър на дванадесет години, заедно с баща ми. След това се включих в Националния отбор бейзбол, но по-късно се отказах. Станах модел – към момента съм се снимал в над осемдесет реклами за Аржентина и цяла Латинска Америка. Благодарение на това мое занимание, обиколих целия свят”.

Чокаро не спира да показва и хуманната си страна. Участвал е в много благотворителни кампании, като последната такава бе наскоро в Хондурас – в подкрепа на децата там. Актьорът прекара свободното си време с малчуганите от една от най-бедните държави на света в компанията на актьора Маурисио Енао. 

Друга слабост на аржентинеца е готвенето. Любимият му десерт, който приготвя изцяло сам, е шоколадови бонбони с овесени ядки. „Пристрастен съм и никой не може да ме спре”.

Днес Давид е една от големите звезди на Телемундо. Кариерата на този аржентински красавец върви стремглаво нагоре, особено след забележителните му участия в „Някой те наблюдава” („Alguien te mira”), „Аурора” („Aurora”) и „Съседската къща” („La casa de al lado”), където влезна в кожата на близнаци. Миналата година получи първата си главна роля – в телемунделата „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”).

След края на снимките й, Чокаро отиде на турне в Испания със своя микротеатър – „Футурофобиа” („Futurofobia”), дело на супругата му – Каролина Лаурсен, в който се изявява като режисьор.

Седем месеца след приключването на снимките на „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”), актьорът споделя, че определено героят му – Мартин, му липсва. Именно с него Давид получи удовлетворение както в професионален, така и в личен план. 

В последния епизод от новелата, чаровникът си партнира с голямата си дъщеря – Алегра. Чокаро е готов да се включи и в „Лицето на отмъщението” 2 („El Rostro de la Venganza” 2) – нещо, което за момента е само мечта, макар финалът на продукцията да бе доста отворен. В тази история персонажът на Давид трябваше да се влюби в три жени. И то не в кои, а в героините на Марица Родригес, Елизабет Гутиерес и Марлене Фавела. Аржентинецът споделя, че би работил отново и с трите. Тази година е номиниран на наградите на Телемундо „Premios Tu mundo” в категориите „Любим протагонист” и „Любима двойка”, заедно с Марица Родригес и с Марлене Фавела.

Въпреки многобройните почитатели, които следят всяка стъпка на своя любимец, за Давид Чокаро най-големият триумф е стабилното семейство, което е създал с Каролина Лаурсен – известна и призната актриса в Аржентина. Гордост за хубавеца са и неговите две малки съкровища – Алегра и Бриджита.

– Какво ти остави „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”)? 

– Голям опит. За първи път бях в главната роля, а този проект надхвърли всичките ми очаквания. Откакто започнах кариерата си на актьор, винаги съм искал да бъда начело на даден проект. Но не бях подготвен... Докато не дойде „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”), възнаградил всичките ми усилия, посвещение и професионализъм, които отдадох за него. Участието ми там бе като подарък от Телемундо. Повярваха в мен и ми довериха герой, изискващ изключително много, що се отнася до актьорската игра. Удовлетворен съм и му се насладих изцяло. „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) ми остави незабравими спомени. Научих много и вече знам какво е да изиграеш една главна роля.

– От кого се вдъхнови, за да направиш този персонаж? 

– Опитах се да разследвам въпросния случай, да се запозная с темата за затворите. Видях какви са последствията от това да си затворен и изоставен. Взех си бележка от хора, изолирани от обществото... Те са затворени вътре в себе си. Разбира се, насоките на сценариста и режисьора също ми помогнаха.

– Ще има ли втора част на „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”)? 

– Тъй като е оригинална история, отвореният й финал остава възможност за втора част. Но нищо не се е говорило за това. Иначе, обределено би ми харесало. „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) зашемети зрителите с напрегната си история, която от началото до края не спираше да ни изненадва.

– Имаше три екранни партньорки – Марица Родригес, Елизабет Гутиерес и Марлене Фавела... 
– Не знам дали е било рекорд, но си беше интересно. Да работя с Марица беше голямо удоволствие. Вече бяхме снимали заедно – в „Съседската къща” („La casa de al lado”), но нямахме много общи сцени – едва в края, когато историите ни се пресякоха. В „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) Марица трябваше да бъде различна, единствена, нетипична... Героят ми там се целувана, влюби и прави любов за пръв път... Беше много напрегнато. Макар че г-жа Родригес бе с нас само двадесет и осем епизода, зрителите останаха с надеждата, че ще се появи отново по-нататък. А това показва, че сме си свършили добре работата.

– А с Елизабет Гутиерес? 

– Да работя с Елизабет беше нещо напълно различно. Не лошо, а различно... Изключително дисциплиниран човек – идва и си отива, когато трябва. Но не можах да постигна такава близост, каквато имах с Марица. А това можеше да ни помогне да накараме зрителите да повярват повече в любовната ни история. Елизабет поддържа тази благоразумна дистанция, която рядко можеш да видиш. Уважава изключително много както себе си, така и останалите.

– А какво ще кажеш за Марлене Фавела – последната ти партньорка?

– С Марлене беше нещо ново. Коренно различно от Марица и Елизабет. Тя много добре знае какво иска от историята, от героинята, от всичко... Понякога е по-трудно. Но се разбирахме на снимачната площадка и създадохме химията, от която героите ни се нуждаят. Ние, актьорите, не сме длъжни да имаме чувства към партньорите ни. Не мога да претендирам останалите да ме харесват. С Марлене успяхме да се свържем, от началото имахме добра комуникация. След това се появиха различия, но въпреки това, работата ни вървеше по професионален начин.

– Би ли работил отново с някоя от тях? 
– Определено бих играл отново и с трите, научих много и от Марица, и от Ели, и от Марлене...

– В последния епизод ни изненада, когато видяхме голямата ти дъщеря – Алегра, да играе с теб. Хареса ли ти преживяването? 
– Да работя с дъщеря ми в последния епизод беше върховно. Струва ми, че аз си прекарах по-добре от нея (смее се). Снимахме само един ден, но се появи проблем с лентата и трябваше да заснемем сцените наново, този път с променена концепция. Да играем в Маями на жегата, симулирайки зимата в Ню Йорк, не беше никак лесно – още повече за нея. Беше й много горещо със зимното яке, но не се отказа. Предните дни й казвахме „Да си поиграем – ти си дъщерята на Мартин и ще се казваш Стефани”. Беше мотивирана да играе. За мен бе голямо преживяване и голям спомен. Ако по-нататък иска да стане актриса, сто седемдесет и третия епизод от „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) ще бъде хубав момент както за нея, така и за нас. Може да послужи и за видео за петнадесетия й рожден ден (смее се).

– Как върви английският ти?
– Всеки път, щом мога, го уча – било то в гримьорната, вкъщи или по време на почивките на някоя теленовела. Инсталиран ми е и курс по английски на таблета, така че го слушам непрекъснато. Аз съм от тези, които смятат, че колкото повече си подготвен, толкова по-добре е това за теб. Готов съм за всички възможности, които би могъл да ми предостави САЩ. Не ми харесва, обаче, че утре езикът ще се окаже единствената пречка да продължа да израствам. Имено заради това работя по въпроса с английския.

– Холивуд влече ли те? 
– Да, истината е, че направих няколко проби там. Дадох си сметка, че не е недостижимо да бъдеш холивудска звезда. Когато си в Аржентина, гледаш на това място като на нещо невъзможно. Но от Маями се вижда по друг начин. Струва ми се, че за всяко нещо си има време. Не трябва да насилваме нещата, трябва да се подготвяме, за да сме готови, когато се появат възможностите. Би ми харесало да изиграя Джеймс Бонд – това би било поредното голямо предизвикателство в живота ми. 

– Как влезе в света на телевизията? 

– От малък се занимавам с театър, баща ми винаги е бил замесен с изкуствата – бил е художник, музикант, режисьор, актьор и какво ли още не. Опредлено е голям артист, най-вече професионалист. По-късно започнах да се снимам в реклами, работих и като модел. И така стигнах до телевизията.

– Какво те накара да се откажеш от бейзбола, за да се отдадеш на актьорството?
– Всъщност, смятам бейзбола като етап от живота ми. Нищо повече. По онова време бях обсебен от това да стана професионален играч. Но след като станах такъв във Венесуела, си дадох сметка, че светът на спорта е непрекъснато съревнование, в което не се чувствах никак удобно. Фактът, че колегите гледат как да те изиграят по всевъзможен начин, така че те да са най-добрите, или че си далеч от семейството си толкова дълго време, ме накара да изгубя интерес към тази дисциплина. Уважавам я, но не беше това, което исках. Именно заради това се завърнах в страната си и отново започнах да се занимавам с театър.

– Казват, че си един от най-красивите актьори в момента. Ласкае ли те този факт или предпочиташ да признават първо таланта ти? 
– Определено е ласкателно. Но никога не съм мечтал да стана модел. Тази възможност ми се отдаде и се възползвах. В началото го правих заради парите. Не се оплаквам, защото винаги съм знаел, че моделството ще ми помогне да стигна до телевизията.

– Кой е любимият ти персонаж, на който си вдъхнал живот? 

– Истината е, че съм влюбен във всичките си персонажи – отначалото на кариерата ми. Винаги се опитвам да намеря забавните неща, дори и у злодея. Хареса ми много героя ми в „Съседската къща” („La casa de al lado”), всщност там играх близнаци – единият беше луд, а другият – шантав. Диего Меркадер от „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) е много сложен. А и цялата история се върти около него. Не мога да не спомена и Начо от „Успелите Перес” („Los exitosos Perez”) – роля, която си спомням с голяма нежност. Направих я в Аржентина, за Телевиса. Именно тя беше моето влизане на латино пазара.

– Съпругата ти ревнива ли е?

– Изобщо. Жена ми е актриса, драматург и режисьор. Разбира много добре как стоят нещата и ми помага много в изграждането на героите ми.

– В Маями ли ще останите да живеете? 
– Все още не знаем. Имаме работа тук, но сме в етап, в който предпочитаме да споделяме свободното си времето със семейства ни. Липсват ни много приятелите, те също имат малки деца и бихме искали да се виждаме по-често. Но имам ексклузивен договор с Телемундо, от който ми остава да направя още една теленовела.

– Как се чувстваше до големи актьори, като Кристиан Майер, Дана Гарсия и Рафаел Амая по време на снимките на „Някой те наблюдава” („Alguien te mira”)? 

– Абсолютно всички бяха страшно талантливи... Щастлив съм, че бях част от екипа на точно тази новела. Научих много от там. Разбирахме се прекрасно с всеки един и това се виждаше и на екрана. С Дана, Кристиан и Рафа сме големи приятели и в живота. Отлични колеги са, можеш да се забавляваш много в компанията им. С Кристиан се изкушавахме много при опитите и пробите, но накрая сцените се получаваха страхотно.

– Можеш ли да ни разкажеш за някоя забавна случка от тази теленовела?

– Един ден влезнах в студиото и минавайки се видях в огледалото – косата ми беше зле. Имаше един спрей, взех го и се напръсках набързо. Скоро всички започнаха да се смеят. Какво става? Били ми сложили спрей за почистване на обувки (смее се). Но резултатът не беше толкова лош, колкото всички очакваха... Помня целия екип, заемат специално място в сърцето ми. В интерес на истина, случки като тази, която Ви разказах, се случваха буквално непрекъснато. Големи шегаджии бяха всички, дори и аз...

– Как се подготви за сложната роля в „Съседската къща” („La casa de al lado”)? 
– За мен бе доста трудно. Няколко дни бях в механична инвалидна количка. Помолих да ми я пратят вкъщи, за да мога да упражнявам сцените си с нея. Тогава започнах да създавам жестовете и движенията. Отделих внимание и на начина, по който гледам, дишам, говоря... Държах се досущ като Леонардо. Проучих как стоят нещата при тези хора. Разгледах много допълнителни материали... Но всичко си заслужаваше. Виждайки как хората те поздравяват, гледат и ти вярват... Това е възнаграждението за всчките ми усилия...

– Ще поздравиш ли феновете си? 

– Благодаря на всички, които следят кариерата ми. Толкова много хора ми пишат в Туитър... И то все хубави неща. Феновете ми ме допълват като артист. Наистина съм им много благодарен.

Снимките от публикацията са от личния архив на актьора и от фотосесии за сериали на Телемундо.