петък, 22 февруари 2013 г.

Гай Екер: "Гледам да се влюбя малко в партньорката си"

Гай Екер е и ще бъде мъжът от теленовелите, който постига всичко без много усилие.
Въпреки че е на петдесет и четири години и има сериозна репутация из телевизионните студия, роденият в Бразилия актьор може да се котира с младите любимци от теленовелите в момента, като Уилям Леви и Жанкарлос Канела.

Гай е третото от петте деца в семейството. Докато получи дипломата си по Международен бизнес, е работил много неща, за да се издържа. Например, красавецът е продавал хамбургери, преподавал е бални танци, тренирал е коне в ранчо. След дипломирането си остава в това ранчо на име Тексана, където среща първата си съпруга - Ниа, която мечтаела за слава. Влюбват се, женят се, но скоро се развеждат. Така Гай остава сам и разведен в Лос Анджелис, но открил своята страст - актьорството. Той е истински гражданин на света. Детството му е белязано от постоянни смени на местожителството от родната Бразилия през Латинска Америка до САЩ. Смята, че успехът е дошъл през зрелостта - на тридесет и три години, след участието си в "Кафе с аромат на жена" ("Café con Aroma de Mujer") с Дана Гарсия. Следват "Лъжата" ("La Mentira") с Кейт дел Кастийо, "Саломе" ("Salomé") с Едит Гонсалес и много други. 
От 2000-а година е щастливо женен за Естела Саенс, от която има три деца - Лиам на дванадесет, София на девет и Келам на шест години. През 2001-а година Гай разбира, че има син от предишна връзка, който тогава е на осемнадесет (днес на тридесет години). Става дума за Джон Екер, който, също като баща си, е актьор.

Гай Екер постига успех и с уебновелата "Пресечени животи" ("Vidas Cruzadas"), след тригодишно отсъствие от малкия екран. Успехът е двоен за него - освен главен герой в историята, той и съпругата му, Естела Саенс, са продуценти на поредицата. След това, бразилецът минава през студиото на Телевиса и дава благословията си за началото на снимките на "Когато се влюбиш" ("Cuando me enamoro"), новата версия на "Лъжата" ("La Mentira") с неговото участие. Идва и ролята, с която жъне огромни успехи - тази на Даниел Виянуева в "Ева Луна" ("Eva Luna"), заедно с Бланка Сото. В нея актьорът остава възхитен от професионализма на екранната му дъщеря Лаурита, изиграна от Габриела Борхес. Винаги била зависима от него, макар майка й да я е придружавала непрекъснато. Габи казва за "баща си": "Гай беше много добър с мен и ми даваше много съвети. Един от тях беше да не ползвам суфльор. Затова си учих диалозите като него", разказва тя. През 2011-а година "Ева Луна" ("Eva Luna") се превърна в най-гледаната новела в САЩ. За него това е било огромна изненада. Екер споделя, че винаги е желал да работи с Лусеро, макар веднъж да е отхвърлил такъв шанс преди време, понеже историята, която му предложили, не била убедителна. Актьорът не губи надеждата някой ден да играе именно с Лусеро, дори й е споделил желанието си.

За най-новата си теленовела - "Страстно сърце" ("Corazón apasionado"), която се надяваме да видим скоро в България, казва: "Обикновено ми дават роли на богато момче, но в този случай не беше така. Героят ми харесва, защото казва нещата каквито са". За да бъде във форма, той посещава гимнастическия салон три пъти седмично. "За сцените, в които яздя кон и се бия с различни типове едновременно, трябваше да работя много, за да изглеждат реалистични. Друго предизвикателство беше да си уча репликите за тридесет сцени на ден, без суфльор, и да работя над мексиканския си акцент, за да бъде достоверен героят ми". С Марлене Фавела не са работили заедно преди, но "връзката тук беше много хубава". "Късметлия съм с партньорките си, понеже съм чувал за актриси, които закъсняват с три часа за снимки. Марлене е много изпълнителна, винаги идва подготвена. За щастие, играх отново със Сусана Досамантес, която е истинска кралица, и с която работихме в "Ева Луна" ("Eva Luna").
Сред любимите му партньорки са Маргарита Роса де Франсиско: "Беше божествена, една от най-добрите" и Кейт дел Кастийо: "Много силна жена и супер актриса".

Последната му роля е в "Росарио" ("Rosario"), където отново е богатото момче. 

- Какво беше детството ти?

- Прекрасно. Родителите ми са американци, но заради работата на баща ми се местехме често. На всеки две-три години ходихме в различна страна. Роден съм в Бразилия, но част от детството си прекарах в Колумбия и Венесуела. В Мексико отидох на десет години. Първите си осемнадесет години ги изживях в различни латино страни и предизвикваше известна несигурност това, че не приличах физически на приятелите си, бях като гринго. Това предизвикваше конфликти.

- Как започна актьорската ти кариера?

- Играейки театър в колежа - нещо, което обожавах. Когато отидох в гимназия, в Рио де Жанейро, бях в театрална група, но също свирих на китара, пеех по фестивали... Харесваше ми изкуството като цяло. Не бях способен да кажа на баща си, че искам да стана актьор и учих Администрация в Университета на Тексас. Щом се дипломирах, нямах и най-малко намерение да упражнявам тази професия, така че работих в ранчото на една млада жена, на която й давах уроци по танци. Един ден дойде красива актриса, която искаше да я науча да язди и се влюбих в нея. Последвах я чак до Калифорния и се оженихме. Нямаме деца, не продължихме дълго, но се доближих до това, което сега е мое бъдеще. 

- Какво работеше в Калифорния?

- Първо във фабрика за спортни облекла и след това учих актьорство. Появих се в три филма с малки роли, за които никога не ми платиха. Бях сервитьор в ресторант и на частни партита, сервирах напитки в къщите на известните личности с надеждата да работя с тях. Отидох на една фиеста на Кевин Костнър от времето на "Танцувай с вълците" ("Danza con lobos"), разстройвах се, че не се осмелявах да му поискам работа. Стартирах малък бизнес с дублиране и правех преводи, докато един човек не ме посъветва да се явя на кастинг за реклами на испански. Когато отидох на проби ми казаха: "Какво правиш тук?". На всички им се струваше смешно гринго да говори испански и никога не ми даваха работата.

- Тогава, как дойде първата актьорска работа?
- Една приятелка се обади да ми каже, че търсят протагонист за минисериал в Колумбия, явих се и ме избраха. След това ми предложиха "Кафе с аромат на жена" ("Café con Aroma de Mujer"). Не исках да правя теленовели, но на един обяд с президента на компанията подписах. Почувствах страх, защото хората щяха да кажат, че е лошо да се персонифицирам като колумбиец, но, за щастие, теленовелата пожъна истински успех и оттогава името ми започна да се чува навсякъде. Поканиха ме в Мексико, с Телевиса не стигнахме до споразумение, сближих се с TV Azteca, но не ми харесаха проектите им, скарахме се и от Телевиса ме потърсиха отново. Така направих "Ранени души" ("Heridas de amor") с Жаки Бракамонтес.

- Кога реши да станеш продуцент?

- Винаги това ми е било интересно. Преди да стана актьор, учих администрация на компании и имах основите, за да го направя. Участвал съм в толкова новели и продукции, от които научих много неща в различни аспекти. Една от целите ми е да помогна да се развие центърът за свръхтегло в Лос Анджелис. Тук е Холивуд и много хора идват тук, за да пробват късмета си. Никой не разказва историята на латиносите от второ или трето поколение.

- Как се чувстваше да работиш с Бланка Сото в "Ева Луна" ("Eva Luna")?

- Това й беше първата теленовела, но беше много зряла. Имахме супер химия. Много е отдадена на работата си. Като за първа теленовела, Бианка даде всичко от себе си. А и имахме много добър състав, като Хулиан Хил, Сусана Досамантес и други.

- Съпругата ти, Естела Саенс, ревнива ли е?
- Очевидно не. Виждала ме е да се целувам с много красиви жени и е свикнала с това.

- Имаш славата, че се целуваш много добре в теленовелите... Целувките истински ли са?

- Хората винаги питат дали целувките са истински или не. Честно казано, за мен те са в границите на допустимото. Гледам да се влюбя малко в партньорката си, търся нещо, с което героят ми да изпита емоция, щом я целуне. Колко хубаво, че на тях им харесва, че на публиката й харесват и изглеждат истински...

- Коя актриса целува най-добре?

- Има една целувка, която ще помня вечно. Беше на плажа Санта Марта с колумбийската актриса Маргарита Роса де Франсиско, докато снимахме "Кафе с аромат на жена" ("Café con Aroma de Mujer"). Ако я видите, ще осъзнаете, че тази целувка беше божествена. Това е една от най-добрите ми целувки, гарантирам Ви го.

- Страстен любовник ли си като героя си в "Страстно сърце" ("Corazón apasionado")?

- Да, разбира се, винаги съм имал късмет с жените.

- Гай, знаеше ли, че Лорена Рохас се бори отново срещу рака?

- Не, не го знаех. Тя записва сцените си с огромен професионализъм. Точно тази сутрин си мислех за нея, тъй като дъщеря ми, София, от три или четири години не си е подстригвала косата, защото иска да я дари и да направят перука от нея за хора, страдащи от рак. През месец септември казах това на Лорена, но не знаех за ситуацията, през която минава. Целият екип я подкрепяме на сто процента за всичко, което й е необходимо.

- Как се определяш?

- Не съм сложна личност. За мен нещата трябва да бъдат прости. Безстрашен съм, обичам приключението. Не знам защо, но се наслаждавам на силните емоции, като гмуркане и скачане с парашут. Страх ме е, но се изправям срещу екстремните предизвикателства.

- Романтичен ли си?

- Много. На първата си съпруга й предложих брак в една гондола, минавайки по канали в Южна Калифорния. С Естела беше много хубав момент, насред планината. Имаше цял сценарий, с голям огън на открито, свещи, шампанско, сервитьор и дори мариачи. За година се оженихме на същото място. Смятам, че споменът за родителите ми как танцуват влюбени, е много важен за мен и ме е направил романтик.

- Имаш ли някое неизпълнено желание?

- Бих искал да изиграя злодей. Смятам, че съм готов да го направя. Говоря перфектно английски, затова не отхвърлям възможността и за роля в Холивуд.

Добродетел: "Искреността";

Недостатък: "Ината";
Как покоряваш: "Жените са тези, които прелъстяват, но са толкова интелигентни, че ни карат да мислим обратното";
Хобита: "Водните спортове и състезателните коли";
Първата ти мисъл: "Винаги за децата ми".