Пончо Ерера е един от тези актьори, които са се научили да не пренасят работата си у дома. Между 2004 г. и 2009 г. става известен по света с теленовелата "Непокорните" и групата RBD, но днес те са част от историята.
След сериала "Sense8" (Netflix), сега можем да го видим в третия сезон на "Кралицата на Юга" (USA Network), а скоро и в следващия сезон на историческия сериал "Sitiados" (Fox). Но не всичко в живота на този мексикански актьор е снимки. В действителност, социалната ангажираност е един от приоритетите му, така че не се колебае да критикува, наред с други неща, политиката на Тръмп, когато има микрофон пред себе си. И този път нямаше да бъде изключение.
- Последните ти работи илюстрират много добре колко си внимателен при избора на проектите, в които да участваш. Какво трябва да има героят и проектът, за да решиш да участваш в него?
Първо, трябва да ми харесат ролята и сюжетът, трябва да представят някаква стойност или отрицателна стойност. На второ място, трябва да бъде проект, който да ме изкара от зоната ми на комфорт. Това означава, че трябва да е нещо, което да ме кара да се уча, било то на техника, на изпълнение или нещо лично. Трябва да бъде нещо по-различно - или мястото на снимките, или защото има нещо ново.
- И всички тези изисквания ги има в "Кралицата на Юга"?
Да, това е невероятен сериал, защото показва, че жените са силни и мощни в свят само за мъже. Характерът на Тереса Мендоса и всички жени, които са част от тази група, са антигероини, които са оцелели чрез корупцията и неуспехите в нашата система, което е очевидно в сегашната ни действителност. Аз съм много щастлив да работя с такива талантливи актьори като Алис Брага и Хемки Мадера и да разкажа тази история с голям екип.
- Изглежда, че латиноамериканците са принудени винаги да играят едни и същи роли в американските продукции. Имаш ли това чувство?
Това е така. Винаги съществува клишето за наркобарони или камериерката, която почиства къщи в Бевърли Хилс. Мисля, че сме много повече от това. Нашата храна, нашата музика, нашите традиции и нашата култура са изключително богати. Това, което се възприема в сериалите и филмите, е много малък процент от това, което наистина сме. Наше задължение е да покажем всичко това.
- Със записването на края на поредицата "Sense8" оставяш един великолепен проект. Как е да имаш Мигел Анхел Силвестър като партньор в сериала?
Страхотно, говорим много и имаме добри отношения. Когато разбрахме, че ще се направи този двучасов специален епизод, ние се свързахме по телефона и говорихме за това какво ще стане с нашите герои и историята. Мигел Анхел ми се обади, защото искаше да му помогна с произношението. Познава съпругата ми и сина ми Даниел по снимките. Много го обичам.
- Какво послание носи пиесата "Обществото на мъртвите поети"?
Свобода на мисленето. Освен това, никога не е късно да станеш чувствителен, за да повярваш в убежденията си и да сбъднеш мечтите си.
- На какво те научи професията актьор?
Научи ме да казвам "не", което понякога е много трудно, защото се чувствам много зле, когато ти предлагат роли. В момента може да си мислиш, че е невероятен проект и да си кажеш: "Иди, направи го". Но ако го прецениш, се питаш: "Дали този проект ще ме заведе там, където искам да отида?". И тогава осъзнаваш, че не това търсиш. Да кажеш не ти дава възможност да насочиш кариерата си. Това беше едно от нещата, които ми струваха най-много, когато започнах.
- След като игра свещеник, специализиран в екзорсизма, кой мислиш, че има нужда от добра доза светена вода?
Доналд Тръмп, без съмнение.
- Забелязал ли си някога различно отношение в САЩ за това, че си латиноамериканец?
Не, за щастие, никога не съм изживявал странна ситуация, дори и сега с този президент.
- Притеснява ли те това, което се случва в Мексико?
Да, разбира се, има много неща, за които трябва да се тревожим. В Мексико съм загрижен за предполагаемата помощ от страна на правителството за пострадалите от земетресението миналата година, която така и не дойде. Учудващо е това, с което мексиканците са свикнали да живеят. Сякаш постоянно сме били упоени и заслепени за всички неприятности, които изживяваме всеки ден. Случилото се със земетресението, например, солидарната реакция ни показа, че ние не се нуждаем от политици за постигане на промяна. Ние можем да бъдем промяната.
- Като артист кой е ангажимент?
Опитвам се да бъда в съответствие с това, което мисля и правя, с героите и историите, които избирам. Това ме интересува много, силата да предавам послание - със стойност или с антистойност. Например, преди време играх в пиеса с Ана де ла Регерa, която се казваше "Да плуваш с акули", базирана на филм с Кевин Спейси от средата на 90-те години. Тази пиеса обяснява много добре как работи света на забавлението и всички неудобства, които има. Изумително е да можеш да кажеш: "Знаеш ли какво? Това съществува и не е толкова прекрасно". Няма щастлив край и затова се превърна в голямо послание.
- Ти си посланик на фондацията "Йоко Оно", "Не на насилието" и неправителствени организации като "Грийнпийс". Имайки предвид обществената ти видимост, смяташ ли, че имаш някаква социална отговорност?
Да, имам микрофон, който ми дава чудесна възможност да предавам послания, които могат да бъдат полезни отвъд жълтите публикации, които не си заслужават.
- Сравняваш бащинството с влакче на ужасите. Трудно ли го съчетаваш с професията си?
Да, това е влакче, но това е най-прекрасното влакче в света. Дава ти много по-голямо усещане и посока на абсолютно всичко, което правиш, защото нищо вече не е само за теб. И мисля, че ако си го поставиш за цел, няма защо да бъде сложно да смесиш бащинството с работата като актьор, особено ако поставяш детето си като приоритет. И двете неща могат да се направят по подходящ начин и да се положат много усилия.
- През това време има ли момент, който те беляза по специален начин?
Всичко. Неговият процес на растеж ми се стори невероятен: бръмченето му, как започна да взаимодейства, как малко по малко открива средата около него, как се изненадва от всичко ...
- Сигурно имаш дни на абсолютен мързел, в които не излизаш от леглото...
Сега е сложно, защото с такова малко дете е почти невъзможно. Дните на лежане и гледане на филми цял следобед практически изчезнаха. Но когато някой идва и ни помага, съпругата ми и аз прекарваме деня, като гледаме сериали и филми. Липсва ни да ходим на кино, защото с пристигането на малкия динозавър не е толкова лесно да избягаме. Водя го навсякъде с мен, защото най-важното е да да бъда до него.
- Щастлив ли си?
Да. Намирам се в специален етап от живота си, чувствам се пълноценен. Съпругата ми и синът ми са основният стълб на моето щастие.
- Смяташ ли, че си зависим от социалните медии?
Не са ме погълнали изцяло. Мисля, че мрежите се превърнаха в много полезен инструмент за разглеждане на новините и да си в течение с това, което се случва по света. Добре използвани, те стават като твой собствен вестник, защото виждаш страниците, които те интересуват. Те също са чудесен инструмент за изразяване на мнения и за споделяне на това, което правиш.
- Как използваш свободното си време?
Опитвам се да бъда със семейството си. Ако е събота или неделя, ще ядем в къщата на моите сватове или те и родителите ми ще дойдат. Редуваме къщите или отиваме на ресторант. Понякога съпругата ми и аз водим Даниел в парка и си играем с него известно време. Както виждате, съвсем нормални неща. Обичам да правя кросфит вечер, защото, когато съм на работа по цял ден, ми е трудно да отпускам напрежението и спортът е начин да се отпусна.
- Какво следва за теб?
Да продължим с пиесата "Обществото на мъртвите поети", докато хората не кажат стига и с "Теория на глупостта", която върви към петия си сезон. Освен това, имам други телевизионни проекти, което ме правят щастлив и се вълнувам.
