Малко повече от 25 години Кати Сиачоке ни радва с незабравимите си героини.
Катерин Сиачоке е изключителна жена, която води духовен живот, позволяващ й да изгради героини с голямо въздействие и красота от "Петте Хуани" до "Краят на рая". След като приключи всяка една роля, тя ги "разрушава" без капка милост, защото знае, че единственото истинско е продукт на работата, а не на осветлението. Не се идентифицира с никоя от героините си, напълно различни са от нея, затова ги е играла.
- Кой е най-големият ти успех?
Това, че Мигел Варони ме покори.
- Какво означаваше за теб да играеш отново Доня Хилда в "Краят на рая"?
Бях щастлива, защото да бъдеш в толкова успешен проект винаги е причина за радост. Също така се радвам, че знаем, че правим нещо качествено и че дори преди да се излъчи, публиката вече очакваше тази история. Героинята ми е много завършена във всички аспекти.
- Стигна се до края на тази поредица, която е в сърцата на зрителите повече от 10 години. Как преживя целия този процес?
Беше много вълнуващо, защото героите се развиват по всякакъв начин. В тази история, както и в живота, годините минават, случват се много неща и това много ми харесва. Всичко, което се случва в "Краят на рая", е доста силно и всичко, с което нашите герои трябва да се сблъскат след 20 години от събитията от първия сезон на поредицата. В случая с Доня Хилда - пълна промяна, след като е била жената, която ръководи дома си и която се е борила да издържа семейството си. Трансформацията, която ще видите с тази героиня, ще бъде доста тежка. Тази роля е благословия - с високия рейтинг, с любовта на публиката... Мога само да благодаря на Бог, че я сложи в ръцете ми.
- Как се чувстваше с този голям актьорски състав?
Дълго време работих с тях. Например, с Фабиан Риос работя много време, големи приятели сме и си помагахме в сцените. С целия състав сме едно голямо семейство. Благословия е да работя с толкова талантливи хора. Открих Каролина Гайтан, не я познавах преди. Тя е прекрасна жена, прави всичко, сладка е, талантлива, зряла.
- "Краят на рая" е история, водена от жени. Как жените доминират в този сериал?
Те са жени, които са живели живота по много начини, но всички са се борили чрез интелекта и принципите си. Това е ясно послание, което писателят Густаво Боливар изпраща от първия ден, преди години, когато излезе първият сезон, хората са приковани към сериала заради типа герои, които има. Вярвам, че овластяването на жените е тотално и особено при Доня Хилда и главната героиня Каталина.
- Десет години след премиерата на "Силикон за рая" и вече затваряйки цикъла, как Доня Хилда бележи кариерата ти? Ще имаме ли още дози от тази история?
Вижте, завърших преди доста години "Силикон за рая" и това беше краят, осем години по-късно писателят публикува "Без силикон ДА има рай", върнахме се и направихме цялата тази сага, така че този въпрос трябва да бъде зададен на писателя (усмихва се). Мисля, че в тази история все още има много за разказване. След случилото се в "Краят на рая" може да се случи всичко. Така че след известно време може да има отново Доня Хилда.
- Кое беше най-сложното за теб?
Да бъда далеч от семейството си за три години и половина, през които снимахме тази сага. Това беше най-тежкото за мен.
- Какво е направила Хилда, което ти не би направила в реалния живот?
Да се влюбя в някой, който е бил любовта на живота на мой близък. Не бих си го позволила.
- Телевизията се промени толкова много откакто започна кариерата ти. Стана много разнообразно между стрийминг платформите и конвенционалната телевизия, като актриса как се сблъскваш с тази панорама?
Няма елемент, вярвам, че човек събира някои елементи, които вярва, че може да проработят, но всичко е толкова странно. Засега всичко е много странно и е въпрос на опит. Понякога има неща, които работят, а друг път - не. Смятам, че както винаги една добра история с добри актьори е ключът, актьорският състав и сценаристите винаги са на първо място.
- Кой е ключът да продължиш да бъдеш актриса на фокус?
От 25 години се занимавам с актьорско майсторство и продължавам да работя ръка за ръка с треньор. Това е като Меси, може да бъде много талантлив, много добродетелен с тялото си, но винаги има нужда от треньор, който да му каже "как". Същото важи и за актьорите. Винаги разполагам с двамата си учители до себе си, а също и аз вземам уроци с учителката Адриана Бараса (номинирана за "Оскар" за филма "Вавилон"; Трини от "Бедната Силвана") и целия й екип.
- Имаш ли за цел да стигнеш до Холивуд или предпочиташ други места като Аржентина, Мексико, Испания?
Никога нямам цели. Това не означава, че не мечтая, че не работя здраво, просто целите, които съм имала в живота, съм ги оставила. Аз се раздавам тук и сега, работя сега и се старая хората около мен да имат позитивна енергия, защото, ако мога да ги избутам напред, ще го направя. Аз му казвам Бог, други - съдба, късмет, енергия. Той се заема да ми даде това, от което се нуждая, и аз работя здраво, за да правя нещата добре. Благодарение на Бог днес съм, където съм.
- Винаги си в продукции с висок рейтинг. Мислиш ли, че "ухаеш" на успех?
Мисля, че всичко е в подготовката, в дисциплината, да работиш всеки ден и да бъдеш все по-добър човек.
- Колко ефективни са социалните медии за теб?
Много са ефективни, използвам много Инстаграм, Фейсбук и Туитър. Обичам да съм в контакт с публиката си и да чета всичко, което ми пишат; публиката е върхът и когато мога, им отговарям.
- Липсва ли ти балетът?
Да! Фокусирана съм върху актьорството, но ми липсва балетът.
- Как избра тази кариера?
Никога не съм искала да бъда актриса и още по-малко в телевизията. Щях да бъда лекарка, а след това станах класическа балерина, защото вземах уроци по балет дълго време. Така минах към танците и после към музикалния театър. Така бях открита и ми се обадиха от телевизията. Започнах да взимам уроци по актьорство, за да се справям добре, но не мечтаех за това. Вече дълги години се занимавам с това и го правя със страст. Не бих казала, че актьорството е моята страст, по-скоро е моята работа и затова я върша добре, върша я с отговорност, сериозно, с уважение към хората, с които работя, защото всички работим, някои се виждат, някои - не, но всички работим там. Да играя е моята работа, моята страст е семейството ми, да пътувам, да бъда вкъщи и да гледам телевизия с кучетата си и съпруга си. Забавлявам се много, докато играя.
- Кога дойде в Маями, САЩ?
През 2005 със сълзи на очите буквално. Телемундо искаха да отида в Маями за един проект там. Аз не исках да отида, отново станаха неща, които не исках. Плачейки отидох в Маями с родителите си и кучетата си. Казах си, че ще направя теленовелата и ще се върна в Колумбия. Но ето, че вече 15 години в Маями. Всички неща ми ги урежда моят Бог, защото правя нещата с любов, със страст, с отдаденост, без да минавам върху никого.
- Каква е Катерин Сиачоке, когато не е в някой образ?
Винаги се смея, пускам си музика в колата, вкъщи и пея, макар и ужасно. И когато съм дебела, защото невинаги изглеждаме като на снимките, залепвам моя снимка на хладилника заедно с такава на един модел. Когато отварям хладилника си виждам снимката. Това е моят начин да се самоконтролирам.
- А коя роля си обичаш най-много?
Мисля, че първите ми роли са запечатани в душата. Първата ми голяма роля в "Да оцелееш"; направиха ми пет кастинга и си помислих, че съм много лоша актриса. Милея също за "Сянката на желанието" с Ампаро Грисалес, после "Петте Хуани". "Любов в пустинята" ми отвори вратите към международния пазар. Ами Доня Хилда, която е толкова мила, а сега и баба? Как да не обичам всичките си героини?
- Освен Мигел Варони какво ти остави теленовелата "Петте Хуани"?
Остави ми голям опит, добри приятелства и красиви спомени. Да работя с Мигел е истинско чудо.
- Какви са вашите приоритети, за да имате стабилна връзка?
Когато сме вкъщи, отделяме време без телефон, без имейли, без сценарии. Ако снимаме в един и същ град, след работа му отделям един цял час само на него и после почвам да си уча думите за следващия ден. В днешно време с толкова много неща за развличане човек не отделя достатъчно време на половинката си. Не обичам също да влизам вкъщи по средата на разговор по телефона, както и Мигел. Ако говорим по телефона, оставаме в колата или пред къщата, приключваме разговора и тогава влизаме. Това е моментът, в който поздравяваме кучетата, нас самите, дома си след работа. Този миг определя много какво е домът.
- Кой ти е дал най-добрият съвет?
Всички бяха ценни, но помня добре Ампаро Грисалес (Зрънце любов), тя ме научи на много неща. Играех нейна секретарка и тя ме поправяше, ръководеше ме, научи ме как да се възползвам от светлината, как да стоя пред камерата и т.н. Беше много мила с мен, тя е страхотна и винаги ще съм й благодарна. По онова време нямаше звезди, трябваше да показваш таланта си. Благодарна съм и на режисьорите си. Уважавам ги много.
- Имаш ли приятелки?
Признавам, че не се справям много добре с жените, защото идвам от семейство с трима братя и татко и винаги ми е било по-лесно да се свързвам с мъже.
- Мигел не те ли ревнува от толкова мъже?
Мои приятели по душа са Фабиан Риос, Хуан Пабло Яно, Франсиско Боливар, Хуан Пабло Урего. Мигел ме познава и знае какви ценности имам и каква жена съм. Няма ревност, защото и той е приятел с тях.
- Какво следва за теб през останалата част от 2020 г.?
Засега не знам, всъщност изцяло се включвам в обучението си. Много се радвам, че уча, правя други неща, които нямат нищо общо с актьорството в момента.
- Какво ти каза Мигел, когато му каза, че се връщаш в университета?
По-влюбен е от всякога, защото видя част от мен, която не познаваше. Виждал ме е да си уча само сценария и сега вижда, че съм супер ученолюбива, пиша домашни до сутринта. Той ме пита: "Къде стоиш в час?" и му отговарям: "На първия ред", казва ми: "Настрани?", казвам му: "по средата" и той се смее, не може да повярва. Да получа диплома е важно за мен, но ако накарам дори само един човек да последва примера ми и да се върне в университета, ще бъде най-големият ми подарък.
