Турският актьор, който играе Мурат в "Доброта", е един от най-харизматичните в южната ни съседка.
Исмаил учи компютърно програмиране по желание на семейството си, но сърцето му е в театъра. Той се явява на изпити на 23 години и избира актьорството като професия и хоби. "Завърших компютърно програмиране в университета "Гази". И се озовах на работа в интернет кафене или дори да бърша монитора. Вършех работа, която не ми харесваше, за да направя семейството си доволно. Един ден, докато гледах сериал, казах на баща ми: "И аз мога това". След това имах желание да взема изпитите в Консерваторията. Влязох в театралния отдел на Държавната консерватория на Анадолския университет. След това се установих в Истанбул."
За първи път през 2010 г. застава пред камера със сериала "Тюркян". Привлича вниманието с ролята си в сериала "Долината на вълците". Сред сериалите с негово участие са "Великолепният век: Кьосем", "Северна звезда", който продължи два сезона и сподели главната роля с Аслъхан Гюнер, "Лъжците и свещите", "Доброта", участва като гост в последните епизоди на "Опасно изкушение". Присъедини се към втория сезон на "Не мога да се впиша в този свят".
Емоционален, скромен, вдъхновяващ, състрадателен, забавен, понякога мрачен, но много разбиращ. Дисциплиниран. "Не съм закъснял за репетиция нито на един сет в живота и вероятно няма да закъснея." Нещото, което цени най-много в живота си, е искреността. "Премахнах много неискрени хора от живота си."
Много е добър в кухнята, няма храна, която да не може да сготви. "Мога да направя пържени картофи със сладолед, какво повече да кажа. Това е невероятен вкус на китайската кухня. И аз обичам имама. Без храна не мога. Храната е страст за мен. Мога да кажа, че живея за храната. Отивам на другия край на света, за да ям добре."
"Бащинството ме промени по много начини. Започнах да мисля за нещата много повече, притесненията ми се увеличиха и чувството ми за отговорност достигна своя връх. Сега се опитвам да отделям повече време на сина си и много се радвам, че станах баща. Той има нужда от мен, така че започнах да се грижа за себе си повече. Чувството е наистина хубаво."
- Разхождаме се, прекарваме време навън или понякога слушаме дълги песни и танцуваме. Това се случва отчасти с напътствията на Али, той е дете, което знае какво иска и го обяснява ясно. Иска да отиде в парка, иска да яде. Той дава и името на храната. При него всичко е приятно.
- Ханде е състрадателна, майчински настроена, улесняваща трудните ситуации, жената, в която се влюбих. Тя е и най-добрият ми приятел.
- Не мечтаех от малък да ставам актьор... Влязох в Консерваторията на 23 години. Преди бях компютърен програмист. Решението да стана актьор и желанието да уча в училище, бяха наистина преломните точки за мен.
- Не мога да кажа дали е плюс, или е минус. Бяхме актьори, когато се оженихме, и сега сме актьори. Знаехме, че това ще се случи и се позиционирахме съответно. Разбира се, че си липсваме. Мисля, че единственият проблем тук е липсата... Понякога снимаме в различни градове и ми липсва жена ми. Освен това няма проблем.
- Аз съм от тези, които предпочитат да изпитат любовта, вместо да я определят.
- Ако ти кажа, няма да има никакви тайни, нали? Шегата настрана, щастието е много свързано със здравето. Ако сме здрави, ние сме щастливи.
- Определено да, това е съдба.
- Има една поговорка, която много харесвам: "Съдбата е влюбена в усилията". Живо същество, което няма познания за света, се ражда, расте, пълзи и ходи, научава език и се превръща в индивид. Разбира се, хората имат граници, но достатъчно усилия са достатъчни, за да решат много неща. Мисля, че това е най-важното, което научих от сина си.
- Конфликтът в героя е много силен. Така гледам на нещата, докато ги оценявам и приемам. Гледам вътрешния конфликт на героя. Това е твърде много и има дори повече конфликт, отколкото е необходимо. Защото за човек от семейство от средната класа, който изведнъж става главен изпълнителен директор, не е лесно да бъде отстранен. Забавно е да го играя.
- Мисля, че няма да се хареса на публиката. Той не е човек, който може да обича, но той също има страни, които не са за обичане. Надявам се той да се превърне в герой, който да се запомни.
- Разбира се. Аз съм си най-суровият критик. Има сцени, в които казвам: "О, играх толкова лошо". Винаги се опитвам да се справя по-добре на следващия работен ден. Един мой учител казваше: "Играйте всяка сцена така, сякаш ви е последна". Защото един ден това наистина може да е последната ти сцена... Искам да бъда запомнен с добро.
- Да, имам колекция от фигури. Опитвам се сам да колекционирам, предимно фигурки от кино. Всъщност от известно време ги събирам, но напоследък се увеличиха, не знам точно колко, но са 30-40, големи и малки. Старая се да купувам качествени неща. Когато бях дете, яйцата с изненади бяха много скъпи и не можех да ги купувам много често. Това е хоби, което обичам.
